Растежът от 9,9% на БВП за второто тримесечие на тази година не е точно растеж, а възстановяване сред криза. България все още не е достигнала предкризисните равнища от 2019 г. Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът и университетски преподавател проф. Ганчо Ганчев.
„Това е едно бързо възстановяване, като основните причини са външни – бързото нарастване на износа с близо 20%. Нашето възстановяване е задвижено от нарастване на външното търсене. Фискалната политика няма съществено отражение за този растеж“, обясни той.
Според него трудно могат да се направят прогнози за бъдещето дали този растеж ще се запази. Всичко ще зависи от възстановяването на световната икономика, какво правителство ще има България и каква фискална политика ще следва, колко бързо ще успеем да се присъединим към еврозоната.
Вносна инфлация
Проф. Ганчев се спря на темата за бързото нарастване на инфлацията през последните месеци. Той посочи, че „нашата инфлация е вносна от Европейския съюз“ и е резултат от нарастването на цените на европейските пазари.
„Историята на нашата инфлация следва в груби линии това, което се случва в ЕС. Тя може да бъде 2-3% по-висока от ЕС, където варива между 3-4% и у нас максимум 5-6%“, заяви проф. Ганчев.
Икономистът смята, че инфлация от 20%, каквато има при нашите съседи в Турция, в България е малко вероятна. „Там имаме обезценяване на лирата, което допълнително ускорява инфлацията. Нашият валутен курс е фиксиран и по тази линия няма опасност от подобно нещо. Нашата инфлация ще бъде нещо подобно на тази в ЕС“, каза той.
Проф. Ганчев успокои и хората, които са теглили кредити. „При ниски лихвени проценти инфлацията обезценява кредитите. На този етап тя по-скоро подобрява положението на кредитополучателите, отколкото да го влошава. При кредитите най-неблагоприятна е дефлацията, когато цените на стоките, с които погасявате кредита, спада. Самата инфлацията не трябва да безпокои непосредствено кредитополучателите“, заяви икономистът.
Проблем, според него, имат хората с фиксирани доходи, като например пенсионерите, защото техните доходи се обезценяват.
Антиинфлационна политика
В условията на валутен борд не може да се говори за антиинфлационна политика в тесния смисъл на думата.
„Правителството не разполага с инструменти, с които директно да повлияе върху инфлацията, с изключение на енергийната политика – евентуално по-голямо ориентиране на производството към вътрешния пазар, което да забави нарастването на цените на електроенергията“, отбеляза проф. Ганчев.
Той подчерта, че ние на практика не разполагаме с друг инструмент да въздействаме върху ценовото равнище, защото сме във валутен борд и нямаме монетарна политика, която да е насочена за борба срещу инфлацията. „Тук процесите директно отразяват това, което става в Европейския съюз с малки колебания нагоре и надолу“, каза още икономистът.
По отношение на финансовите мерки в подкрепа на бизнеса заради високите цени на електроенергията, предложени от служебния кабинет в началото на седмицата, проф. Ганчев смята, че те са могли да бъдат по-решителни и навременни. Той даде за пример Полша, която е ограничила износа.
„Особеност на нашия енергиен сектор е, че имаме по-голям износ, отколкото внос. Известно ограничаване на износа би могло да забави ръста на енергийните цени. По-решителни действия щяха да са по-подходящи“, заяви проф. Ганчо Ганчев.
