Да се намали размерът на наказателната лихва при просрочия, т.нар. законна лихва, предлагат депутатите от ПП-ДБ с промени в Закона за задълженията и договорите, внесени в парламента. Предложението е сегашният размер на законната лихва, който е сумата от основния лихвен процент (ОЛП) плюс 10%, да бъде редуциран до ОЛП+8% за фирмите и ОЛП+4% за гражданите, пише в. "Сега". Действащият Закон за задълженията и договорите е приет през 50-те години на ХХ век и отдавна не отговоря на социално-икономическата среда в България и в ЕС, посочват вносителите.
ОЩЕ: Въпреки мерките на БНБ: Жилищните кредити нарастват с близо 30 на сто през 2024 г.
В миналото се е предвиждало за неизпълнение на някакво парично задължение, всеки длъжник независимо от неговия статут - физическо или юридическо лице, да дължи универсална лихва за всеки ден забава. Размерът ѝ - ОЛП + 10 процентни пункта, е в сила още от 1994 г. с разпореждане на Министерски съвет.
Аргументи
Според депутатите от ПП-ДБ този размер на лихвата върху просрочени задължения е прекомерно висок, особено на фона на ниските лихви по кредитите на банките. Те смятат, че трябва да се въведе диференциран размер на законната лихва според това дали длъжникът е фирма или физическо лице.
ОЩЕ: Пореден ръст на кредитите и депозитите: Данни на БНБ
"От сегашната „равнопоставеност“ са застрашени най-уязвимите групи, каквито са гражданите с малки доходи и нисък социален статус, които често задлъжняват с неплатени сметки за ток, вода или отопление", се посочва в мотивите на законопроекта. Дребните предприемачи, които са най-често семейни фирми, също са изправени пред невъзможност да погасят своите задължения поради високия размер на законната лихва, която може се окаже, че многократно надвишава основния дълг. От ПП-ДБ посочват и друг аргумент - законодателството на ЕС е въвело минимален размер на надбавката от 8%, и всички държави членки са го възприели, с изключение на България.
Трети опит
Това е трети опит ПП-ДБ да прокара намаление на лихвата при просрочия и тя да е различна за гражданите и фирмите. В краткия живот на Народните събрания през последните години не е бил достатъчен да се стигне до гледането на тази законова промяна. През 2021 г. политическата формация направи същото предложение, с аргумента, че масово хората и фирмите по време на ковид пандемията забавят плащания, които заради наказателната лихва в кратки срокове може да ги превърнат в непосилни за връщане суми. На следващата година предложението бе подновено вече от тогавашната четворна коалиция, този път с аргументацията и за силно растящи цени на енергоносители, горива, основни стоки за бита. Дори ГЕРБ като опозиция през 2022 г. внесе законопроект със същото искане и мотиви.
По това време ОЛП бе 0% и размерът на законната лихва бе само 10% годишно. От края на 2022 г. обаче основният лихвен процент, който БНБ обявява всеки месец, започна да се покачва и в момента е 3.22%. Това означава, че актуалният размер на законната лихва е 13.22% годишно. Или за всеки ден забавени плащания на данъци, осигуровки, такси, глоби и други задължения към бюджета, както и при неизпълнение на всякакви други парични плащания, се начислява лихва равна на 1/360 част от 13.22%.
Отпор
При предишните опити да се прокара законна лихва от ОЛП плюс 4% за граждани, БНБ излезе с отрицателно становище. Според централната банка това е недопустимо, защото ЕС вече е поставил минимален праг на надбавката и тя е 8%. Този праг е посочен в евродирективата относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, в която също се указва, че забавата за плащане представлява нарушение на договор и затова са необходими решителни мерки, които да създадат култура на плащане в срок.
ОЩЕ: БНБ обяви какво се случва с лихвите по кредити и депозити
Друг аргумент на БНБ беше, че ако законната лихва за физически лица се намали до ОЛП + 4%, тя може да се окаже по-ниска от договорната лихва по редовните потребителски кредити - нещо, което ще стимулира длъжниците да изпадат в просрочие, а това ще доведе до увеличаване на дела на необслужваните кредити.
