Работодателите в индустрията и услугите могат да си позволят да увеличат средно с 15-20%. Аз вярвам, че от 1 януари следващата година е напълно възможно минималната работна заплата да стане 400 лева. Това заяви председателят на КНСБ Пламен Димитров в предаването на Емил Кошлуков по ТВ7.
В Германия 60-70% от разходите на компаниите отиват за заплати, докато при нас процентът е в пъти по-нисък. Значи у нас работодателите харчат пари за свъсем други пера, а когато заплатите не са на достатъчно високо ниво, то няма как да задържат своите качествени кадри.
Димитров цитира данни на Евростат, според които производителността в България е 47% от средната за Европейския съюз, но пък заплатите ни са едва 25% от средната за ЕС. А цените на храните у нас са на 67% от средните в Европейския съюз, каза лидерът на КНСБ.
Според Световната банка две трети нямат спестяванията, а от хората, които имат депозити, една трета са с до 100 лева, посочи Димитров. Съгласно статистиката на БНБ обаче две трети от влоговете в банките у нас са до 1000 лева. Оказва се, че все повече спестяват милионерите у нас, посочи лидерът на КНСБ, а икономическият ръст не предполага повече харчене за задвижване на икономика - основата на Кейнсианската теoрия за икономиката.
Въпреки кризата в България има икономически сектори, в които има растеж – например фармацевтичния, продължи Димитров. Има обаче и такива със спад.
По отношение на заплатите в държавния сектор Пламен Димитров каза, че не бива всички да се слагат под една шапка. Има например социални работници на по 350 лева заплата, които ходят по цял ден и трябва да работят със социални групи в много затруднено положение. Има хора с по две висши образования на същата заплата, които работят в културния сектор, добави той.
Пламен Димитров увери, че буквално в следващата седмица, най-много две, КНСБ ще внесе предложенията си за доходите в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
