Отдавна мерките трябваше да бъдат по-работещи в икономически план. Все още маса от тях „висят във въздуха”. Единствено мярката „60/40” крепи заетостта – тя запази работата на 300 000 души. Това каза в интервю за предаването „Лице в лице“ по БТВ президентът на КНСБ Пламен Димитров. „Ние направихме 308 мерки и накрая, като питаме хората кой какво е разбрал и получил, не знаят”, допълни той.
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
За пример за икономически мерки по време на пандемията от COVID-19, които помагат на гражданите, Димитров даде Германия. „Те имат три мерки, прости и ясни. Едната е осигуряване на ликвидност на фирмите пред банковата система, опрощаване и отсрочване на заеми и данъчни преференции. Втората мярка е директна подкрепа на фирмите съобразно оборотите им и колко са загубили. Третата мярка е към заетите лица – за времето, което фирмата не може да плаща, държавата плаща 75 на сто от доходите”, обясни президентът на КНСБ.
Основна тема на разговора бе Меморандума за социално-икономическо развитие за 2021-2025 г., който синдикатите предложиха миналата седмица. Той има три опорни точки. Една от тях е растеж на БВП, който може да бъде генериран от близо 4-5 млрд. лв., които България трупа допълнително, освен оперативните и европейските пари. „Те могат да дадат тласък на БВП, ако допълнително се влагат „умно” в модернизация и дигитализация на фирмите. Икономиката ни да расте с по 6-7 млрд. и 2025 г. БВП да стане 150 млрд. лв.”, каза Димитров. Според него това ще позволи и увеличение на заплатите. „Средната заплата през 2025 г. може да е с 60 процента по-висока от тазгодишната, а минималната с 80 процента”, допълни той.
