„Искаме минимално 10% увеличение на доходите на българите. Българите сме с най-ниска минимална работна заплата, това не е новина. Знаем го много отдавна. Дори в евро или в лева, както и да ги мерим – все сме си там.“ Това заяви в предаването „Лице в лице“ по bTV президентът на КНСБ Пламен Димитров.
„България е една от най-скъпите държави по хранителни стоки. Абсурдно е да твърдим, че в страни като Франция, Германия и Великобритания получават повече, защото им е по-скъпо – храната им не е по-скъпа. Това е факт“, каза още Пламен Димитров.
„Доходите растат наистина. Над 17% е ръстът на средните доходи през второто тримесечие на 2024 година, спрямо второто тримесечие през 2023 година. За съжаление обаче една трета от българите получават заплата до 1000 лева, което скандално само по себе си, при положение, че минималната заплата е 933 лева“, уточни президентът на КНСБ.
Още: КНСБ готви протест заради липсата на колективен трудов договор в здравеопазването
„Трябва да погледнем в общото равновесие на доходите. Хубаво – всички твърдят, че образованието е приоритет. Сега заради войната и армията стана приоритет. Разбира се – това също е важно. Но как да реагира един преподавател, когато в момента началната заплата на учител е малко под 2000 лева, но сега изглежда малка на фона на 2300 лева за войник, което е заложено от 1 януари“, допълни Димитров.
По думите му пазарът „диктува“, че увеличението на заплатите на учителите е ниско, щом има липса на кадри в сферата. „Бизнесът твърди, че около 250 хил. работни места остават незаети в България. За съжаление са по-ниско квалифицирани и с по-малки доходи. Проблемът е там, където нормата на печалба на добавена стойност е изключително ниска. В някои сектори като хотелиерството, строителството, търговията – там сме направили каквото е нужно. Бизнесът може да внася работници“, уточни още Пламен Димитров.
