Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Петте сектора в България с най-голям потенциал за развитие на иновации

08 март 2014, 13:00 часа • 99367 прочитания

Едва ли има човек, който да не е наясно, че в момента България продължава да гони цели, които развитите държави са гонили и постигали преди 20 години. Движението ни на „втора скорост” е факт, но то не означава, че трябва да спрем опитите да наваксаме. А това, към което се стремят всички сега, е развитието на иновации. В България за него от бюджета са отделени почти пренебрежимите 20 млн.лв (за сравнение дори Сърбия – страна нечлен на ЕС, е отделила повече). Вероятно сумата е разбираема предвид общия хал, на който сме, но пък е жалко, тъй като у нас наистина има потенциал за създаване и утвърждаване на иновативни идеи и продукти. Това се разбира и от доклада с препоръки на експерти на Световната банка, който страната ни получи при изготвяне на Иновационната стратегия за интелигентна специализация.

Именно там се посочват секторите у нас с най-голям потенциал за развитие на иновации. Представяме ви ги накратко с техните силни и слаби страни.    

Хранително-вкусова промишленост

Тази индустрия има сериозен дял от икономиката и е с най-голям дял в производството по отношение на заетостта и приходите. България има традиции в изследването на храните и много наши изследователски организации участват в международни партньорства, имаме и високо квалифицирани изследователи. Всички сегменти на сектора обаче са доминирани от внос, сътрудничеството на нашите организации с чуждестранните е все още слабо, а заплатите на заетите в сферата специалисти – демотивиращо ниски. Рискове за ХВП идват от това, че селкските райони обезлюдяват и намалява работна ръка в стопанствата, а цените на суровата пордукция растат. Какво й пречи да развива иновации? Основно липсата на модерно техническо оборудване. Недостатъчните дистрибуторски мрежи също са минус за индустрията.

Машоностроене

Има няколко български фирми, които са дори световни лидери в сегменти на този отрасъл. Той е фокусиран върху износа, като делът му е близо 15% от общия експорт на страната. Това създава голяма зависимост от международните пазари, а и той бе силно засегнат от кризата. Сравнително малко са иновации през последните години в машиностроенето, като са свързани предимно с двигателите с вътрешно горене и електрическите генератори. Определено обаче има потенциал например при все по-модерните електромобили. Какво му пречи? Големият брой малки играчи, които фрагментират сектора, застаряваща работна сила, остаряла техника. В последните години все повече намалява броят студенти в инженерните специалности, в същото време конкуренцията от Азия в сферата се увеличава

Фармацевтика

Отрасъл, който непрестанно нараства в последните години. Заема около 3% от общата износна кошница на България. Най-големи вносители на български лекарства са Русия, Румъния, Хърватска. Основата на индустрията обаче не са оригинални продукти, а генерични лекарства – такива, които наподобяват даден оригинал, но са с малка промяна (например добавка, която противодейства на даден страничен ефект). Доста от българските генерични лекарства се изнасят за Близкия Изток, но пък минусът им е, че не са нещо ново и различно. А България разполага със специалистите, които могат да създадат такова. Какво пречи на родната фармацевтика да развива иновации? Липса на прозрачни законови регламенти и процедури за клинични изследвания на ранен етап, слабото сътрудничество между българската изследователска мрежа и европейските изследователски платформи, ограниченото финансиране на научни изследвания с държавни пари.

Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

Неизненадващо това е най-жизненият сектор у нас. Той продължава да расте дори по време на криза. От 2006 г. насам приходите му се увеличават с по 14% на година, а печалбите – с по цели 83%. ИКТ държат 47 на сто дял от износа на бизнес услуги. Това е секторът с най-висок иновационен интензитет и с най-много регистрирани патенти. България наистина има с какво да се гордее в тази сфера – много българи са водещи кадри в най-успешните IT компании, а вече и у нас започнаха да се развиват много добри фирми. Например Chaos Group – софийска софтуерна фирма, чийто софтуер в използван във филмовите хитове „Железният човек” и „Отмъстителите”. Страната ни отдавана е призната и като добра дестинация за аутсорсинг на подобни услуги. Въпреки това ИКТ секторът все още не допринася толкова много към БВП. На него се дължат само 5% от БВП, а за съжаление и преките чуждестранни инвестицив в областта са по-малко отколкото, да кажем, в страни като Румъния и Чехия. Какви са пречките? Според доклада - недостатъчно добрата законова защита на иновационните услуги, на иновациите в бизнес процесите и на интелектуалната собственост, както и изтичането на качествени кадри заради по-виското заплащане в чужбина.

Културни и креативни индустрии

Този сектор не се споменава в доклада на Световната банка, но тук не можем да го пропуснем, защото той може да бъда както много печеливш, така и много иновативен. Кино и друг вид изкуства, архитектурни проекти, реклама – България има кадровия потенциал за успех във всички тези сектори (нищо, че киното ни се възроди едва в последните години). Добрите им резултати го доказват – те имат 30% повече приходи и повече прибавена стойност от много други, наглед по-сериозни сфери. Вече се създадоха доста български компании в тези области, талантът и идеите са налице, а пречката е… обичайната. До момента секторите не са получавали пари за развитието си (е, може би с изключение на случая „Пайнер”, макар че там до получаване на пари не се стигна, а и принадлежността на компанията точно към тези индустрии не е много сигурна). Но все пак и никой не е казал, че винаги трябва да се разчита на пари от държавата. Ако тези фирми продължават да се движат добре, то желанието за (и нуждата от) иновации ще дойде само, а има ли желание, обикновено в някакъв момент се намират и средства. 

България „ражда” много интелигентни хора с идеи и това е нейно предимство. Недостатъкът й е, че не успява да им осигури подходяща среда. При мнозина се получва следното – имат иновативна идея, но не могат да я реализират със собствено финансиране и кандидастват за държавно по различни програми. Процедурата обаче е толкова дълга и сложна, че докато (ако) бъдат одобрени, идеята вече не е нова.

Именно такива неща е в наша власт да преодолеем, за да започнем да се развиваме в правилната посока. Вярно е – не сме толкова големи и богати, за да влагаме много в иновации. Но ако спрем да се стремим към това, съвсем ще изостанем. Въпрос на приоритети…и на малко амбиция.     

 

Деница Райкова
Деница Райкова Отговорен редактор
Новините днес