Намираме се в нова ситуация. Европейските средства ще вървят с изисквания за реформи. Изискването ще е с особена тежест за тези страни, които ползват безвъзмездни средства. Това е основната теза на икономистът Георги Ангелов, която той разви пред БНР.
Още: Росен Желязков на важен форум: Ще гарантираме предсказуемост и свобода за правенето на бизнес
По думите му, за да имаме достъп до подготвяните нови фондове в помощ на държавите-членки, най-вероятно България ще мине през нова актуализация на бюджета.
Днес депутатите приеха второто прекрояване на държавния бюджет, с което се предвижда увеличение на максималния размер на гаранциите, които държавата може да издава, а новият таван е е 1.84 млрд. лева. Промените са необходими заради създадените на ниво Европейски съюз два инструмента за преодоляването на икономическите последици от пандемията от COVID-19.
"Може би това няма да е и последното пипане на бюджета, най-вече защото знаете, че ЕС подготвя още нови спасителни фондове и нови фондове за възстановяване, които все още не са договорени, но идеята е, ако може да се договорят и да влязат в сила още от есента", обясни Ангелов.
Още: Два енергийни проекта отпадат от ПВУ, съдбата на друг виси на косъм
"Съответно там също България ще трябва да има известен, макар и минимален принос, което също минава през актуализация на бюджета, както и в настоящия случай. Защото в момента говорим за фонда SURE, който е точно за подпомагане на страните, на техните системи за подпомагане, точно като нашата мярка 60 на 40 - подпомагане на бизнеса, за да не уволнява работници и служители. Та този фонд е първият от цялата редица, той е за около 100 млрд. евро, където България ще даде минимална гаранция от около 100 млн. евро, но ще има достъп потенциално до милиарди", подчерта икономистът.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Новите мита на Тръмп и България: Тежестта и изгледите
Още: Отчуждават частни имоти, за да се довърши свръхскъпата магистрала "Русе - Велико Търново"
Нова среща на лидерите на ЕС през юли, пак не се разбраха за спасителния план на ЕК
Според него се отива към компромис между южните и северни страни по спасителния фонд от 750 млн. евро на Европа. Какви ще са параметрите му:
"Сегашният фонд е строго фокусиран само върху мерки, които запазват работни места, това ще бъде основният критерий. Но за Фонда за възстановяване от 750 млрд., който в момента се обсъжда, там знаете, че има един сблъсък между южните и северните страни за размера на фонда и как да бъде направен, но изглежда се отива към компромис, при които наистина ще има такъв голям фонд. Може би не 750 млрд., но нещо значително.", коментира той.
Още: Германия публично разби задкулисните мечти на Тръмп и Путин за "Северен поток" (ВИДЕО)
Още: Electrocharge въвежда RFID карта за още по-лесно зареждане на електромобили
Компромисът обаче е за сметка на по-голям контрол и реформи:
"Но в замяна тези страни, които ползват средства от фонда, особено безвъзмездни средства, ще трябва да правят реформи, не само икономически, на пазарът на труда, бизнес средата, но говорим и за реформи в съдебната система, въобще върховенството на закона, обвързването еврофондовете с върховенството на закона", каза още Ангелов.
"Това е нещо, което досега не сме имали като ситуация - парите ще вървят с изисквания за реформи и секторни реформи, и структурни реформи, които да променят като цяло средата за бизнес", подчерта той.
Почти 12 млрд. евро за България. Кой колко получава в ЕС от фонда за възстановяване
