Намираме се в нова ситуация. Европейските средства ще вървят с изисквания за реформи. Изискването ще е с особена тежест за тези страни, които ползват безвъзмездни средства. Това е основната теза на икономистът Георги Ангелов, която той разви пред БНР.
По думите му, за да имаме достъп до подготвяните нови фондове в помощ на държавите-членки, най-вероятно България ще мине през нова актуализация на бюджета.
Днес депутатите приеха второто прекрояване на държавния бюджет, с което се предвижда увеличение на максималния размер на гаранциите, които държавата може да издава, а новият таван е е 1.84 млрд. лева. Промените са необходими заради създадените на ниво Европейски съюз два инструмента за преодоляването на икономическите последици от пандемията от COVID-19.
"Може би това няма да е и последното пипане на бюджета, най-вече защото знаете, че ЕС подготвя още нови спасителни фондове и нови фондове за възстановяване, които все още не са договорени, но идеята е, ако може да се договорят и да влязат в сила още от есента", обясни Ангелов.
"Съответно там също България ще трябва да има известен, макар и минимален принос, което също минава през актуализация на бюджета, както и в настоящия случай. Защото в момента говорим за фонда SURE, който е точно за подпомагане на страните, на техните системи за подпомагане, точно като нашата мярка 60 на 40 - подпомагане на бизнеса, за да не уволнява работници и служители. Та този фонд е първият от цялата редица, той е за около 100 млрд. евро, където България ще даде минимална гаранция от около 100 млн. евро, но ще има достъп потенциално до милиарди", подчерта икономистът.
Нова среща на лидерите на ЕС през юли, пак не се разбраха за спасителния план на ЕК
Според него се отива към компромис между южните и северни страни по спасителния фонд от 750 млн. евро на Европа. Какви ще са параметрите му:
"Сегашният фонд е строго фокусиран само върху мерки, които запазват работни места, това ще бъде основният критерий. Но за Фонда за възстановяване от 750 млрд., който в момента се обсъжда, там знаете, че има един сблъсък между южните и северните страни за размера на фонда и как да бъде направен, но изглежда се отива към компромис, при които наистина ще има такъв голям фонд. Може би не 750 млрд., но нещо значително.", коментира той.
Компромисът обаче е за сметка на по-голям контрол и реформи:
"Но в замяна тези страни, които ползват средства от фонда, особено безвъзмездни средства, ще трябва да правят реформи, не само икономически, на пазарът на труда, бизнес средата, но говорим и за реформи в съдебната система, въобще върховенството на закона, обвързването еврофондовете с върховенството на закона", каза още Ангелов.
"Това е нещо, което досега не сме имали като ситуация - парите ще вървят с изисквания за реформи и секторни реформи, и структурни реформи, които да променят като цяло средата за бизнес", подчерта той.
Почти 12 млрд. евро за България. Кой колко получава в ЕС от фонда за възстановяване
