Фискалната политика и Еврозоната са паднали на ниво футболни агитки – с лозунги, влизат в мелета, хвърлят бомбички помежду си и не се разбира каква е възможността България да влезе в Еврозоната. Време е да започнем да мислим, защото парите на държавата свършват. Това заяви бившият подуправител на Българската народна банка (БНБ) Калин Христов пред bTV. По думите му трябва да има политика на балансирани бюджети. България структурно е увеличила разходите за заплати, без да увеличи данъците, посочи Христов.
Още: Повишават се лихвите по депозитите: Данни на БНБ
България не е готова за Еврозоната
Според него към момента България не отговаря на критериите за влизане в Еврозоната.
Още: Каримански: Критиците на еврото ползват невежеството на хората, за да ги манипулират
Според Калин Христов има данни за бюджета на две основи – на касова основа и на начислена основа. За да можем да влезем в Еврозоната, бюджетът на държавата трябва да е на начислена основа, смята Калин Христов. Има техники, в които държавата може да спре плащанията и на касова основа, да има по-малък дефицит.
Той добави, че фискалният критерии, който се оценява за членство в Еврозоната, е да се постигне критерии на устойчива база. Затова трябва да поискаме конвергентен доклад за Еврозоната тогава, когато сме готови. Вероятността да сме с 3% дефицит за 2024 г. клони към нулата, категоричен бе Калин Христов.
Прогнозата на БНБ
Припомняме, че според Българската народна банка (БНБ) България може да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност, който е ключов за влизането ни в еврозоната, още през януари 2025 г. и да продължи да го спазва през останалата част от годината. Миналата седмица стана ясно, че според кабинета "Желязков" България все още не отговаря на критерия "ценова стабилност"и затова няма да иска извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия. Ако такъв доклад бъде поискан и е положителен, ще отвори възможност пред страната да се присъедини към еврозоната вероятно от 1 януари догодина. По последни данни на Евростат инфлацията в България е с 0.1 процентни пункта по-висока от изискуемата.
Още: БНБ обяви колко достигна външният дълг на България
За периода декември 2023 г. - декември 2024 г. се наблюдава устойчиво понижение на нивото на средногодишната инфлация в България, което се осъществява с по-бързи темпове от понижението при ценовия критерий, пише в становището на БНБ.
Според прогнозата средногодишната инфлация в страната за 2025 г. се очаква да достигне 3.3%, като основен принос за това ще имат цените на храните, административно регулираните стоки и услуги, както и тютюневите изделия. Въпреки това оценките показват, че инфлацията в България ще остане в рамките на допустимите граници спрямо критерия за конвергенция, което е важна стъпка по пътя към еврозоната.
Очаква се реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната да се ускори до 2.5% през 2025 г., в сравнение с прогнозирания ръст от 2.3% през 2024 г. Основни двигатели на този растеж ще бъдат възстановяването на инвестициите и на износа на стоки и услуги, които през 2024 г. претърпяха спад.Прогнозите на БНБ за 2026 г. предвиждат още по-ниска средногодишна инфлация от 2.1%, основно поради забавянето на инфлацията в групата на храните и административно регулираните цени. В същото време реалният растеж на БВП се очаква да достигне 3.0%, като основните фактори ще бъдат намаляването на отрицателния принос на нетния износ и по-голямото частно потребление.
Въпреки положителните очаквания, БНБ предупреждава за възходящи ревизии в прогнозите за инфлацията в края на 2025 г., особено в групите на стоките и услугите с административно определяни цени, тютюневите изделия и храните. От друга страна, прогнозите за инфлацията в края на 2026 г. са леко понижени.
Още: БНБ: България още през януари може да изпълни критерия за ценова стабилност
