Само за един месец в VI блок на АЕЦ "Козлодуй" настъпиха две извънредни събития, които доведоха до намаляване на мощността съответно на 40% и 30%, и изключване на блока от енергийната система на страната. Възникването на подобни технически инциденти, макар те да са извън обсега на Международната скала за ядрени и радиационни събития, представлява сериозен проблем за специалистите, защото поставят реактора в екстремни физически условия, което намалява надеждността на компонентите, а от там и нивото на безопасността. Това твърди д-р Петър Кърджилов*.
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
И докато първият инцидент с турбогенератора на Блок 6 на 3 юли получи някакво отразяване в медиите, то вторият инцидент на 1 август, с две изключили главни циркулационни помпи, който е още по-обезпокоителен предвид съобщеното и многото въпросителни, беше изолиран от информационния поток. Ядреният експерт и бивш председател на АЯР проф. Георги Касчиев намира този инцидент именно за обезпокоителен, защото главните циркулационни помпи (ГЦП) са захранени от отделни независими секции от 6 кВт. За да изключат едновременно две ГЦП, трябва да има някаква обща причина. От АЕЦ "Козлодуй" обаче не дадоха никакви сведения каква е тя, само казаха, че била отстранена. Мощността на реактора е намалена до 30%, а би трябвало да е повече. Освен това, при 30% топлинна мощност турбогенераторът би трябвало да е изключил. От АЕЦ-а докладваха, че турбогенераторът е бил спрян, за да се пуснат двете ГЦП, което, според проф. Касчиев е твърде странно и остават много въпроси без отговор. Още повече, подобни инциденти се случват в този блок почти всяка година.
Поради това д-р Кърджилов поиска от АЯР по Закона за достъп до обществена информация пълните доклади, които, след докладване от АЕЦ "Козлодуй", трябва да се изпратят до Международната агенция за атомна анергия във Виена до един месец след всяко подобно събитие.
Кърджилов казва и, че V блок на АЕЦ "Козлодуй" също работи в непредвидени условия - с увеличена мощност на 104% и с неизпълнени препоръки от МААЕ. През 2016 година петчленен състав на Върховния административен съд реши, че срокът на експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй" може да бъде удължен без доклад за оценка на въздействието върху околната среда. Решението на съда беше взето въпреки твърдата позиция на много български и румънски организации, граждани, експерти и двама румънски министри на околната среда, включително министъра на външните работи, че трябва да се извърши пълен ДОВОС, за да се продължат лицензите на старите реактори. На 6 ноември Националната агенция за ядрено регулиране издаде лиценз за удължаване на работата на V блок за 10 години, като игнорира 11 проблема, идентифицирани от мисията на IAEA Pre-SALTO в оценката им за ядрена безопасност на двата блока. В своя доклад експертите от Pre-SALTO заявяват, че има 11 проблема, касаещи "основни области за подобряване в бъдеще".
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Парадоксално, за IV блок в Калининската АЕЦ в Русия, който работи със същия реактор като тези в АЕЦ "Козлодуй" – ВВЕР 1000, беше извършена процедура по ОВОС. За този реактор също беше решено увеличаване на мощността на 104%, като в техния доклад за ОВОС се казва, че увеличаването на мощността означава и по-високо радиологично натоварване за населението.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
Още: Орбан заговори за тримесечна дерогация за руски газ за Европа (ВИДЕО)
Именно заради това Кърджилов иска отговори за инцидентите в VI блок и напомня, че дори Русия, където петима учени от "Росатом" загинаха при много съмнителни обстоятелства и вероятен тест на ядрено оръжие, са направили ОВОС и съобщават за негативни последици от промяната на режима на работа.
* Петър Кърджилов има докторска степен по "Обществени комуникации и информационни науки" в Софиския университет, специализира в комуникации при рискове и кризи. Той е и експерт по връзки с обществеността, член е на Съюза на учените в България и квалифициран експерт в международната организация за прозрачност в ядрената енергетика Nuclear Transparency Watch.
