Абсолютната стойност на парите не е толкова важна, колкото това какво можеш да си купиш с определена сума. Статистическите данни показват, че след влизането ни в Европейския съюз лека-полека сме започнали да се замогваме. Но за догонване на средния европеец все още е рано да се говори, тъй като едва виждаме пушилката от тичащите пред нас държави.
И все пак повишаването на покупателната способност на населението е налице, пише вестник "Труд".
През 2012 г., откогато са последните официални данни на НСИ, с годишния си доход средностатистическият българин е можел да си купи 26 мъжки костюма, ако не похарчи нито лев за нищо друго. Това е с 2 броя повече, отколкото в първата година от еврочленството ни - 2007 г. и с 4 повече от 2006 г. Малко по-положително изглеждат нещата при обувките. През последните 6 години доходите ни са нараснали дотолкова, че да можем да си позволим да си купим с 33 чифта мъжки обувки повече. Дамите трябва да са по-щастливи от господата, защото при тях нарастването на покупателната способност се измерва в цели 50 чифта повече обувки. Причината за разликата е, че според НСИ мъжките обувки са по-скъпи.
Заради навлизането на новите технологии и поскъпването на телевизорите в наши дни можем да си купим по-малко приемници, отколкото през 2006 и 2007 г. Повече поводи за самочувствие дава възможността за пълнене на пазарската кошница с храни. През 2012 г. годишният ни доход е стигал за 499 кг повече бял хляб или 237 кг повече свинско месо в сравнение с 2006 г. Покупателната ни способност се е повишила със 134 кг сирене, 2282 кг картофи или 1408 яйца.
Данните на Евростат показват, че макар и много бавно, подобряваме показателите си в класацията по потребление и почти сме стигнали половината от средното европейско ниво.
През 2007 г. покупателната способност у нас е била едва 37% от средната за ЕС. Шест години по-късно сме стигнали до 47%, но продължаваме да сме твърдо на последно място в ЕС. Сметката показва, че с такова темпо след още 30-ина години ще стигнем средното европейско ниво, т.е. някъде през 2045 г. Засега обаче пред нас са Гърция, Турция и Румъния. За сметка на това изпреварваме минимално Сърбия, Черна гора и Македония.
Средната заплата в България се е повишила номинално със 121% след влизането ни в Европейския съюз през януари 2007 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През изминалите седем години средното месечно възнаграждение в страната се е увеличило от 382 лв. на 846 лв. Значителна част от внушителния ръст е била "изядена" от инфлацията, която за същия период надхвърля 32%.
Числата показват, че заплащането на труда у нас е нараснало най-много през 2007 г. Тогава средното възнаграждение се е увеличило с близо 100 лв. или 25%. Висок ръст е имало и в предкризисната 2008 г. Въпреки разразилата се икономическата криза през следващите четири години увеличението на заплатите запазва двуцифрения си ръст на годишна база.
Изоставането ни в доходите от бившите соцстрани Чехия, Естония, Полша и Словакия е между 2 и 3 пъти. По-малка е разликата с Литва и Латвия. Най-близо до нашата черга е Румъния, където средното брутно годишно възнаграждение е с 31% по-високо спрямо родните стандарти.
Данните на Евростат показват, че през 2012 г. едно българско домакинство харчи 49% от средното за ЕС. Цената на храната у нас е била 67% от средното ниво, но доходите ни са едва 47% от европейските.
