Досега не е имало регулация, която да изисква от банките специфични мерки – например съотношение между доходите и вноската за получатели на кредити, специално ипотеки. Факт е обаче, че България се движи наобратно спрямо САЩ и еврозоната – банките продължават да вкарват огромен ресурс в ипотеки, лихвите са много ниски, само Малта е с по-ниски в Европа. Лихвите обаче са плаващи – не се знае къде ще стигнат следващите 2-5-7 години. Това заяви икономистът Лъчезар Богданов предвид засега идеята на БНБ за затягащи мерки за кредитирането на домакинствата.
Още: Енергийният министър: При либерализация на пазара няма да има повишение на битовите сметки за ток
Още: Потребителското доверие в САЩ се понижи до 28-месечно дъно
По-точно – изрична официална публикация от гуверньора на БНБ Димитър Радев в която посочва, че може да се пристъпи към "налагането на изисквания към кредитополучателите, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити за домакинствата".
На кого вярваш – на правителството или БНБ
Още: Европейският ипотечен пазар е най-зле от десетилетие
Бившият зам.-финансов министър Любомир Дацов посочи, че според правителството България я чака светло икономическо бъдеще. От друга страна обаче БНБ вижда увеличаване на икономически рискове в Европа – затова трябва да има предупредителни сигнали към хората. Ситуацията е разбираема, каза Дацов пред БНТ.
Още: Скоро може да има двудневна работна седмица: Прогноза от Бил Гейтс
Още: Тръмп иска да купи цяла Украйна на безценица, Зеленски каза "не"
За това положение Богданов даде примери и обяснения – и в САЩ Федералният резерв внимава с основните лихви, иска затягане на кредитирането, правителството харчи. В Европа също има такива признаци. Голямата кредитна експанзия в България е заради ипотечни кредити за домакинства – у нас има обратна тенденция спрямо Европа.
Картината според БНБ
Според специализиран анализ на БНБ, одобреният размер на ипотеките в България е около 80% от пазарната стойност на имота, служещ като обезпечение, към датата на сключване на договора. Ако се стигне до срив на цените, това може да се отрази на банките.
Още: Ще го отнесат потребителите: Браншът срещу закона за таван на надценките
Още: Остава ли България на дъното в ЕС по разходи за заплати: Актуални данни
Още: Червена лампа за ипотеките: Предупреждения от икономиста Георги Ангелов
БНБ вижда и друго – при новоотпуснатите кредити, кредитополучателите дават около 40% от доходите си за покриване на вноските по заема – това е уязвимост. Средният размер на новоотпуснатите жилищни кредити устойчиво расте – от 156 000 лв. средно за 2022 г. до 180 000 лв. през третото тримесечие на 2023 г. заради по-скъпите имоти. Срокът за изплащането им също се увеличава – от 24.2 години средно през 2022 г. до 25 години през третото тримесечие на 2023 г.
Още: Владимир Малинов проговори за "Чирен" и ще подаде ли оставка
Още: Сериозна промяна: "Булгаргаз" предложи цена на природния газ за април
