Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната.
Анализаторите на банката отчетоха ръст на българската икономика през първото тримесечие на 2024 г. с 1.8% (спрямо същия период на 2023 г.), според изгладените данни на НСИ. Мотори са, на практика, всички сектори на икономиката.
„От страна на производството ръстът се движеше главно от сектора на услугите. Той, макар че не нарасна най-бързо през тримесечието - с 1.6% (реално), сериозно дръпна БВП нагоре, поради огромния си относителен дял от 60.0% в него. На този фон индустрията отчете над два пъти по-бързо увеличение на продукцията си с 3.4%, но нейното влияние беше по-слабо, тъй като тя заема над три пъти по-малък относителен дял от 19.1%. Селското стопанство нарасна с 1.4% (дял 4.5%), докато най-малкият бранш, този на строителството, само 2.6% от БВП, също увеличи продукцията си с 0.5%. Трябва обаче да се отбележи, че строителството ангажира известна част от производството на индустрията, която му доставя множество материали и стоки, поради което неговото значение не се ограничава само с прекия му относителен дял в БВП.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
Икономическите данни от първото тримесечие на годината затвърждават позитивната прогноза на анализаторите на банката за растеж на икономиката от 2.3% за цялата 2024 г.
Безработицата отбеляза лек спад от 4.6% (от януари до март) на 4.4% за април. На този фон и при тенденция на забавяща се инфлация, средната месечна заплата отново се устреми нагоре, достигайки ръст от 17.8% през март (спрямо март м.г.), като ускорен ръст се наблюдава както в публичния, така и в частния сектор.
„За разлика от времето преди Ковид, когато заплатите в публичния сектор по правило растяха по-бързо от тези в частния, в периода след пандемията не се очертава ясна тенденция. Така в края на първото тримесечие на 2024 г. ръстът на заплатите в публичния сектор с 18.4% водеше спрямо ръста в частния със 17.6%, докато в края на 2023 г. ролите бяха разменени, съответно, 10.2% срещу 12.1%.“ обясни д-р Калчев.
Най-голям ръст отбелязаха заплатите в заведенията за подслон и хранене и в публичната администрация и отбраната с 25%, следвани от недвижимите имоти с 23%, образованието с 20.2%, строителството с 19.5%, търговията с 19.1% и т.н.
През май, за първи път тази година наблюдаваме ускорение, макар и слабо, в ръста на цените (спрямо май м.г.). Така хармонизираната инфлация нарасна до 2.7% за май при 2.5% през април. Базисната инфлация (без храни и горива) съответно се увеличи до 2.9%, в сравнение с 2.6% за април. Последващ спад отбеляза единствено потребителската инфлация (по националната методология) от 2.4% през април на 2.3 през май. „Независимо от ускорението през май очакваме ръстът на цените да продължи да се забавя“, успокои д-р Калчев.
Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви своето решение да намали основните лихвени проценти с 0.25% с оглед регистрирания траен спад на инфлацията в еврозоната. Очаква се тази стъпка да облекчи условията за финансиране и да даде известен стимул за малко по-бърз икономически растеж.
„До края на 2024 г. очакваме допълнителен спад на лихвените проценти (най-вероятно в две стъпки) на лихвата за рефинансиране от 4.25% (сега) на 3.40% и на тази по депозитите от 3.75% (сега) на 3.25%. Съответно, очакванията ни за растежа в Еврозоната се покачват от 0.4% на 0.7% за 2024 г.“, прогнозира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
