Анализирайки последните налични данни за високочестотни икономически индикатори, ОББ коментира ключовите тенденции в индустрията, строителството и динамиката на инфлацията в страната.
Анализаторите на банката отчитат, че според календарно изгладените данни на НСИ индустрията регистрира спад на общото производството с -11.0% към май, което е в съзвучие с тенденцията на ускоряващи се спадове от януари насам (спрямо същите месеци на предходната година).
Тенденцията на свиване в сектора се задържаше от сегмента на преработващата промишленост, която премина в отрицателната област едва през март и регистрираше далеч по-умерени спадове (-8.3% през май). На нейния фон добивната промишленост (-24.0% за май) и особено производството на енергия (-26.1% към май) бележеха двуцифрени намаления, движени от тенденцията на понижаващи се международни цени.
„Именно тенденцията на понижаващи се цени, свиваща производството на добивната промишленост и енергетиката, подкрепяше преработващата промишленост, която оперираше при по-добри условия - по-изгодни цени на суровините и електроенергията, и съответно намаляваше по-бавно своето производство, подкрепяйки така и сектора на индустрията като цяло.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
В рамките на преработващата промишленост към май двуцифрени ръстове отбелязаха производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, на други превозни средства и на метални изделия (без машини и оборудване). Обратно, всички останали сегменти регистрираха спадове, като те бяха най-сериозни при тютюневите изделия, производството на текстил (без облекло), на дървен материал, на мебели, химия, изделия от минерални суровини и др.
„Важна причина за твърде негативното развитие в индустрията е и нетипичният характер на 2022 г., която беше особено силна година за сектора (реален ръст от 13.1%) и е база за сравнението при анализа, а това изкривява резултатите за 2023 г. в негативна посока. Реалните резултати на индустрията към май определено са доста по-добри.“, допълни г-н Калчев.
В сектора на строителството сегментът на сградното строителство бележеше ръстове от февруари насам, макар и ниски (0.4% за май), докато гражданското и инженерното строителство системно регистрираше спадове спрямо съответните месеци на миналата година (-3.9% за май). Динамиката общо на сектора остана на отрицателна територия. От април към май и трите показателя се влошават с по около 1.0 пр.п.
„Докато гражданското и инженерното строителство отразява политиката на държавата, а тя беше в криза за периода, динамиката на жилищното строителство (главен елемент на сградното строителство) отразяваше пазарното търсене и предлагане. Те отново формираха висок ръст на цените, които по последни налични данни се увеличиха с 9.5% през първото тримесечие на 2023 г. (спрямо първото тримесечие на миналата година). Въпреки че се наблюдава известно забавяне в техния ръст (+13.4% за четвъртото тримесечие на 2022 г.), цените на жилищата ще продължат да се увеличават, като по наша оценка средното нарастване за 2023 г. ще бъде около 5.0%.“, обясни д-р Калчев.
Инфлацията отново намаля през юни – от 8.6% към май (хармонизирана) на 7.5% (спрямо юни 2022 г.). Базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да спада – от 10.7% на 10.0% през юни.
„От края на 2022 г. базисната инфлация намалява по-бавно от хармонизираната, което се дължи на по-бързото забавяне при цените на енергията и храните в сравнение с всички останали потребителски стоки и услуги. В момента именно те задържат спада на инфлацията, а не енергията и храните, които преди време я отключиха.“, заключи г-н Калчев.
