Брутният вътрешен продукт (БВП) на България се повиши през четвъртото тримесечие на 2019 година с 0,7% спрямо третото, когато нарасна с 0,8%, докато на годишна база икономическият растеж се забави до 3,5% след експанзия с 3,7% през периода юли - септември, показва експресна оценка на Националния статистически институт (НСИ).
Това е най-сдържаното нарастване на БВП на тримесечна база от две години насам (от първото тримесечие на 2018-а), докато икономическата експанзия на годишна база е най-слаба от края на 2018 година, показва статистиката.
За четвъртото тримесечие на 2019-а брутният вътрешен продукт в номинално изражение възлиза на 32,3724 млрд. лева, а реализираната добавена стойност е в размер на 28,0566 млрд. лева.
Най-голям дял в БВП отново заема крайното потребление (78,1% от БВП), което в стойностно изражение възлиза на 25,2952 млрд. лева. През четвъртото тримесечие на миналата година бруто капиталообразуването е за 6,3903 млрд. лева и формира 19,8% от БВП на страната.
Данните на НСИ показват, че важен принос за икономическия растеж през периода октомври - декември 2019-а година спрямо предходното тримесечие оказва крайното потребление, което се увеличи с 0,6% (след повишение с 0,9% през третото тримесечие), както и нарастването с 0,1% на износа на стоки и услуги (но след ръст с 4,3% през предходното тримесечие) при спад на вноса с 1,0 на сто (след негов скок с 3,9% през третото тримесечие). Бруто образуването на основен капитал обаче се понижава с 2,1% спрямо третото тримесечие, когато нарасна с 0,4 на сто.
Износа на стоки и услуги на годишна база обаче се сви през четвъртото тримесечие с 1,5% (след повишение с 1,3% през третото тримесечие) и е в размер на 17,9107 млрд. лева (55,3% от БВП), като в същото време вносът се свива с 2,7% (след повишение с 1,2% през предишните три месеца) и е в размер на 17,2238 млрд. лева (или 53,2% от БВП).
Този леко позитивен нетен търговски баланс допринася за повишаване на БВП през последното тримесечие с 3,5 на сто спрямо година по-рано.
На годишна база растежът на крайното потребление се подобри слабо до 5,0% от 4,9% през третото тримесечие, докато растежът на бруто образуване на основен капитал се понижи с 1,2% след растеж с 1,8% през предходните три месеца.
НСИ представи и данни за състоянието на работната сила и на безработицата в нашата страна през последното тримесечие на 2019 година.
През трите месеца до края на декември общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години достига 3,2227 милиона, от които 1,7423 милиона са мъже и 1,4804 милиона са жени. Относителният дял на заетите лица от общото население на възраст 15 и повече години достига 54,0%.
Общо 2,0332 милиона от заетите работят в сектора на услугите (или 63,1% от всички заети лица), в индустрията са 978,0 хиляди (или 30,3% от всички заети лица), а в селското, горското и рибното стопанство - 211,5 хиляди (6,6%).
Броят на безработните през четвъртото тримесечие на 2019-а година е 138,5 хиляди, докато коефициентът на безработица се понижава до 4,1%, като намалява с 0,6 процентни пункта спрямо същото тримесечие на 2018-а година.
НСИ отчита, че най-малък процент безработни през последното тримесечие на миналата година са тези с висше образование (9,5% от всички безработни), следвани от тези с основно и по-ниско образование (44,6% от всички безработни) и лицата със средно образование (45,9% от всички безработни). Коефициентът на безработица сред висшистите е едва 1,8%, сред лицата със средно образование е 3,3%, а сред хората с основно и по-ниско образование достигна 13,8 на сто.
