Облекчените условия и ниските лихви отказват българина от кредити извън банките, показват данни на БНБ, цитирани от в. "24 часа".
В края на март заемите от небанкови финансови институции, включително и т.нар. бързи кредити, са намалели с 325 млн. лв. до общо 2,5 млрд. лв. В сравнение с декември 2018 г. обаче има леко увеличение - с 85,7 млн. лв.
Същевременно необслужваните кредити са се свили с 41,4% за година, показва статистика на БНБ. Общият размер на просрочените заеми към края на първото тримесечие е 200,9 млн. лв.
Най-голям дял имат заемите със срок на връщане над 5 г. - 1,1 млрд. лв. След това са тези със срок от 1 до 5 г., чиято сума е 649,3 млн. лв. Кредити с погасяване до 1 г. са 535,2 млн.
81,3% от всички вземания са на домакинствата, което е малко над 2 млрд. лв. На годишна база те намаляват с 11,4%, а спрямо края на декември се повишават с 5%. След кредитите на домакинствата се нареждат тези на сектор нефинансови предприятия - 16,1 на сто, спрямо 16,4 за март 2018 г. Те възлизат на 401,7 млн. лв. и намаляват с 12,7% в сравнение с март 2018 г.
Най-голям е делът на потребителските кредити, които са 1,9 млрд. лв. На второ място се нареждат жилищните заеми, които възлизат на 33,2 млн. лв. Другите кредити са общо 95,4 млн. лв. в края на март, като на годишна база намаляват с 4,9 млн. лв., но се увеличават с 2,5% спрямо края на декември 2018-а.
През първото тримесечие на годината продадените кредити са 29,9 млн. лв. На годишна база са 95,6 млн. лв.
