Нов закон за концесиите или поправен законопроект след ветото на президента – този въпрос стана факт в пленарна зала при днешното гласуване на първо четене на внесения от ГЕРБ нов Закон за концесиите. Спорещи по въпроса бяха БСП и "Обединени патриоти", като червените обявиха сегашния законопроект за преправено копие на предишния, а Патриотите казаха, че се е променил "духът на закона". Законопроектът мина на първо четене, като против бяха само 62-ма депутати от БСП и 6 от "Воля", като 1 народен представител от партията на Марешки подкрепи текстовете. В срок от две седмици може да се внасят предложения за поправки.
Още: На дъното в ЕС сме по енергийна независимост
Още: "Идват ли по-добри времена за пенсионерите": Реформа може да удвои втората пенсия
Пример за "новия закон" според "Обединени патриоти" е чл. 22 – концедентът т.е. държавата в общия случай може да предвиди да сключи концесионен договор само с публично-частно дружество. Освен това било предвидено да се дава задължително концесионно възражение на държавата при концесия за публична държавна или публична общинска собственост.
Интересно изкаване направи депутатът от "Воля" Пламен Христов, който заяви, че вносителите на новия Закон за концесиите не са се съобразили с ветото на президента Румен Радев при предишния опит законопроектът да бъде прекаран и сега можело Радев пак да наложи вето. По закон президентът може да наложи само веднъж вето, но идеята на Христов също е, че това е изцяло нов законопроект.
Дора Янкова от БСП пък предупреди, че партията ѝ ще иска отделен дебат за различните видове концесии и как може да се използват вратички в закона. Колегата ѝ от червените Атанас Костадинов пък е загрижен по отношение на прозрачността на концесиите, както и факта, че Народното събрание т.е. държавата ще взема решение за общинска концесия за строителство или услуги за срок от 35 и повече години. Това е намеса в правото на общините да се разпореждат със собствения си ресурс, подчерта той. И добави, че Народното събрание може да наложи концесия "за неоправдано продължителен срок". Това е реална предпоставка за облагодетелстване на определени икономически кръгове, подчерта той. В отговор депутатът от ГЕРБ Александър Ненков попита как по-прозрачно може да се дава дългосрочна концесия, ако не от пряко избрания от народа най-висш орган т.е. Народното събрание.
Още: Заплатите, пенсиите и бюджетът: Христина Христова с анализ на състоянието на хазната (ВИДЕО)
Още: Украинските дронове спряха работата на най-голямата рафинерия в Южна Русия
Сегашният законопроект по същество
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Електроразпределителните дружества ще получат стотици милиони безвъзмездна помощ
Още: Кремъл призна, че продажбите на руски газ за Европа са сложни
Припомняме, че на първия законопроект за концесиите беше наложено вето от президента Румен Радев. Основната причина за ветото беше възможността за даване на "вечни концесии". Сега управляващите отново внесоха законопроекта, но в чл. 34 "вечните концесии" пак са засегнати. Има поправка спрямо предния вариант – че максималният срок на концесията се определя от концедента (държавата или дадена община), но когато концесията за строителство или концесията за услуги е 35 години или повече, трябва първо да бъде одобрена от Народното събрание. При концесия за строителство или за услуги, давана от община за срок от между 25 и 34 години, трябва одобрение на Общинския съвет – с две трети мнозинство. Според законопроекта обаче има и още един вид концесия – концесия за публична държавна или публична общинска собственост т.е. т.нар. концесия за ползване. За този вид концесия е предвидено, че максималният срок може да е 25 години, освен със специален закон не е предвидено друго.
