Международният валутен фонд повиши очакванията си за ръст на българската икономика през тази година, но сериозно оряза прогнозата за следващата 2023 година. Паралелно с това институцията индикира, че инфлацията у нас няма да отшуми толкова бързо, колкото се очакваше. Прогнозата за България донякъде съвпада с очакванията за ръст на световната икономика, които останаха непроменени за тази година, но леко понижени за следващата 2023 година.
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Това става ясно от октомврийското издание на редовния доклад на МВФ World Economic Outlook, който бе представен днес.
Брутният вътрешен продукт на България ще нарасне в реално отношение с 3.9% през тази година, сочи докладът. Това е повишаване на очакванията с 0.7 процентни пункта спрямо априлското издание на проучването, което прогнозираше ръст на БВП от 3.2% за 2022 година.
Очакванията за следващата 2023 година обаче са силно ревизирани. МВФ прогнозира нарастване на българската икономика от 3% през следващата година, което представлява понижаване на прогнозата с 1.5 процентни пункта спрямо доклада от месец април, когато се очакваше ръст на БВП на България в размер на 4.5%.
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Инфлацията у нас няма да отшуми с темповете, които се очакваха, става ясно от документа. Според МВФ, средногодишната инфлация в България, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, приложим за страните от Европейския съюз, ще достигне 12.4% през тази година, след което ще се свие до 5.3% през следващата 2023 година. Институцията повишава размера на очакваното поскъпване у нас спрямо доклада си от април, когато прогнозата сочеше средногодишна инфлация у нас за тази година в размер на 11% и 3.3% за следващата 2023 година.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Това означава, че инфлацията у нас, която се намира на най-високото си равнище от 1998 година насам, ще продължи да расте през тази година, като забавяне може да се очаква чак догодина. За сравнение, средногодишната инфлация в България, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), възлиза на 9.9% през месец август, сочат данните на Националния статистически институт. Според доклада, в края на 2022 година, нивото на средногодишната инфлация у нас ще бъде 12.7%, а в края на 2023 година ще падне до 2.4%.
Годишната инфлация у нас възлиза на 15% (според ХИПЦ) през месец август, което поставя България на шесто място в ЕС по-най-висока годишна инфлация през разглеждания месец. Според националния измерител на инфлацията, а именно индекса на потребителските цени, годишната инфлация през август достига 17.7%.
МВФ подобрява прогнозата за нивото на безработицата в България до 4.1% за тази година (очаквания за 4.9% в доклада от април). Догодина равнището ще нарасне до 4.7% спрямо прогноза от 4.6% през април.
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
Още: Орбан заговори за тримесечна дерогация за руски газ за Европа (ВИДЕО)
Прогнозата на МВФ за краткосрочното бъдеще на българската икономика, макар и по-оптимистична, донякъде съвпада с очакванията на Световната банка, която също повиши прогнозата за ръст за тази година, но ревизира в низходяща посока очакванията си за 2023 година. Според октомврийското обновяване на доклада World Bank Regional Economic Updates за Европа и Централна Азия, БВП на България ще нарасне с 2.9% (+0.3 пр. п. спрямо предходната прогноза) през тази година и с 1.7% през 2023 година (-2.6 пр. пункта спрямо предходната прогноза).
Подобна е и прогнозата за БВП на България на Европейската банка за възстановяване и развитие – икономически ръст от 3% за тази година и увеличение от 1.5% догодина. ЕБВР също леко повиши (+0.5 пр. п.) очакванията си за 2022 година, но сериозно ревизира прогнозата за следващата година (-1.5 пр. п.).
Така прогнозата на МВФ очертава по-оптимистичен сценарии за родната икономика спрямо очакванията на Световната банка и ЕБВР, доколкото е уместно да се сравняват методологиите на различните институции.
МВФ: Най-лошото за световната икономика тепърва предстои
Международния валутен фонд предупреждава, че най-лошото за световната икономика тепърва предстои. Институцията запази очакванията си за ръст на глобалната икономика през тази година в размер на 3.2%, но леко понижи с 0.2 процентни пункта прогнозата за следващата 2023 година, спрямо междинните си очаквания от месец юли, до ръст от 2.7%. МВФ подчертава, че съществува 25% възможност глобалният растеж да бъде под 2% догодина.
„Над 1/3 от световната икономика ще се свие през тази или следващата година, докато трите най-големи икономики – САЩ, Европейския съюз и Китай ще продължат да са в застой. На кратко – най-лошото тепърва предстои и за много хора 2023 година ще се усеща като рецесия”, посочва главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринчас в доклада.
Според проучването, световната икономика продължава да се бори с три основни предизвикателства: руската инвазия в Украйна, кризата с разходите за живот, предизвикана от инфлационния натиск и икономическото забавяне в Китай.
МВФ очаква глобалната инфлация да достигне своя пик в края на 2022 година, но да остане висока за по-дълъг период отколкото се очакваше, като в крайна сметка се понижи до 4.1% през 2024 година.
МВФ отбелязва, че войната в Украйна продължава да дестабилизира световната икономика, водейки след себе си енергийни кризи и скок в разходите за живот в Европа. Цените на природния газ в Европа са скочили повече от четири пъти спрямо 2021 година, като Русия е намалила доставките до ниво под 20% спрямо равнището от 2021 година. Това повишава рискът от енергиен недостиг през следващата зима и отвъд, сочи докладът, добавяйки, че всичко това вдига и цените на храните на световния пазар.
Относно затягането на паричната политика от страна на централните банки, МВФ отбелязва, че прекаленото презатягане може да вкара световната икономика в „ненужно тежка рецесия”. Възможността за това се покачва особено когато централните банки по света действат некоординирано.
От друга страна съществува и риск за недостатъчно затягане на паричната политика, което би удължило инфлационните процеси.
МВФ очаква икономиката на САЩ да нарасне с 1.6% през тази година и с 1% през следващата 2023 година.
БВП на Китай ще нарасне с 3.2% през 2022 година и с 4.4% догодина, сочи прогнозата, докато икономическият растеж в Европа ще бъде 2.1% за тази година и 0.6% през следващата. БВП на еврозоната ще добави 3.1% през тази година и едва 0.5% през следващата 2023 година.
През тази година не се очаква икономически спад в нито една от развитите икономики в Европа, но догодина МВФ прогнозира свиване на БВП в Германия (-0.3%), Италия (-0.2%) и Швеция (-0.1%).
Икономиката на Великобритания ще нарасне с 3.6% през тази година, но ще забави растежа си до 0.3% през следващата 2023 година.
Икономиката на Русия ще намалее с 3.4% през тази година и с 2.3% през следващата. БВП на Украйна ще се срине с 35% през тази година, като за 2023 година няма налична прогноза.
Очаква се и спад на БВП на Беларус в размер на 7% през тази година и минимален ръст от 0.2% догодина.
Съседните на България страни като цяло ще се представят по-добре през тази година, става ясно от доклада. Икономиката на Румъния ще нарасне с 4.8% през 2022 година и с 3.1% догодина, БВП на Гърция ще добави 5.2% тази година и 1.8% през 2023 година, а турската икономика ще нарасне с 5% тази година и с 3% догодина.
БВП на Сърбия ще добави 3.5% и 2.7% съответно през 2022 и 2023 година, а най-новият член на еврозоната Хърватия ще запише икономически ръст от 5.9% през тази година и 3.5% догодина, сочи прогнозата на МВФ.
Още: Какво е БВП и как се изчислява?
