Международният валутен фонд повиши очакванията си за ръст на българската икономика през тази година, но сериозно оряза прогнозата за следващата 2023 година. Паралелно с това институцията индикира, че инфлацията у нас няма да отшуми толкова бързо, колкото се очакваше. Прогнозата за България донякъде съвпада с очакванията за ръст на световната икономика, които останаха непроменени за тази година, но леко понижени за следващата 2023 година.
Това става ясно от октомврийското издание на редовния доклад на МВФ World Economic Outlook, който бе представен днес.
Брутният вътрешен продукт на България ще нарасне в реално отношение с 3.9% през тази година, сочи докладът. Това е повишаване на очакванията с 0.7 процентни пункта спрямо априлското издание на проучването, което прогнозираше ръст на БВП от 3.2% за 2022 година.
Очакванията за следващата 2023 година обаче са силно ревизирани. МВФ прогнозира нарастване на българската икономика от 3% през следващата година, което представлява понижаване на прогнозата с 1.5 процентни пункта спрямо доклада от месец април, когато се очакваше ръст на БВП на България в размер на 4.5%.
Инфлацията у нас няма да отшуми с темповете, които се очакваха, става ясно от документа. Според МВФ, средногодишната инфлация в България, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, приложим за страните от Европейския съюз, ще достигне 12.4% през тази година, след което ще се свие до 5.3% през следващата 2023 година. Институцията повишава размера на очакваното поскъпване у нас спрямо доклада си от април, когато прогнозата сочеше средногодишна инфлация у нас за тази година в размер на 11% и 3.3% за следващата 2023 година.
Това означава, че инфлацията у нас, която се намира на най-високото си равнище от 1998 година насам, ще продължи да расте през тази година, като забавяне може да се очаква чак догодина. За сравнение, средногодишната инфлация в България, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), възлиза на 9.9% през месец август, сочат данните на Националния статистически институт. Според доклада, в края на 2022 година, нивото на средногодишната инфлация у нас ще бъде 12.7%, а в края на 2023 година ще падне до 2.4%.
Годишната инфлация у нас възлиза на 15% (според ХИПЦ) през месец август, което поставя България на шесто място в ЕС по-най-висока годишна инфлация през разглеждания месец. Според националния измерител на инфлацията, а именно индекса на потребителските цени, годишната инфлация през август достига 17.7%.
МВФ подобрява прогнозата за нивото на безработицата в България до 4.1% за тази година (очаквания за 4.9% в доклада от април). Догодина равнището ще нарасне до 4.7% спрямо прогноза от 4.6% през април.
Прогнозата на МВФ за краткосрочното бъдеще на българската икономика, макар и по-оптимистична, донякъде съвпада с очакванията на Световната банка, която също повиши прогнозата за ръст за тази година, но ревизира в низходяща посока очакванията си за 2023 година. Според октомврийското обновяване на доклада World Bank Regional Economic Updates за Европа и Централна Азия, БВП на България ще нарасне с 2.9% (+0.3 пр. п. спрямо предходната прогноза) през тази година и с 1.7% през 2023 година (-2.6 пр. пункта спрямо предходната прогноза).
Подобна е и прогнозата за БВП на България на Европейската банка за възстановяване и развитие – икономически ръст от 3% за тази година и увеличение от 1.5% догодина. ЕБВР също леко повиши (+0.5 пр. п.) очакванията си за 2022 година, но сериозно ревизира прогнозата за следващата година (-1.5 пр. п.).
Така прогнозата на МВФ очертава по-оптимистичен сценарии за родната икономика спрямо очакванията на Световната банка и ЕБВР, доколкото е уместно да се сравняват методологиите на различните институции.
МВФ: Най-лошото за световната икономика тепърва предстои
Международния валутен фонд предупреждава, че най-лошото за световната икономика тепърва предстои. Институцията запази очакванията си за ръст на глобалната икономика през тази година в размер на 3.2%, но леко понижи с 0.2 процентни пункта прогнозата за следващата 2023 година, спрямо междинните си очаквания от месец юли, до ръст от 2.7%. МВФ подчертава, че съществува 25% възможност глобалният растеж да бъде под 2% догодина.
„Над 1/3 от световната икономика ще се свие през тази или следващата година, докато трите най-големи икономики – САЩ, Европейския съюз и Китай ще продължат да са в застой. На кратко – най-лошото тепърва предстои и за много хора 2023 година ще се усеща като рецесия”, посочва главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринчас в доклада.
Според проучването, световната икономика продължава да се бори с три основни предизвикателства: руската инвазия в Украйна, кризата с разходите за живот, предизвикана от инфлационния натиск и икономическото забавяне в Китай.
МВФ очаква глобалната инфлация да достигне своя пик в края на 2022 година, но да остане висока за по-дълъг период отколкото се очакваше, като в крайна сметка се понижи до 4.1% през 2024 година.
МВФ отбелязва, че войната в Украйна продължава да дестабилизира световната икономика, водейки след себе си енергийни кризи и скок в разходите за живот в Европа. Цените на природния газ в Европа са скочили повече от четири пъти спрямо 2021 година, като Русия е намалила доставките до ниво под 20% спрямо равнището от 2021 година. Това повишава рискът от енергиен недостиг през следващата зима и отвъд, сочи докладът, добавяйки, че всичко това вдига и цените на храните на световния пазар.
Относно затягането на паричната политика от страна на централните банки, МВФ отбелязва, че прекаленото презатягане може да вкара световната икономика в „ненужно тежка рецесия”. Възможността за това се покачва особено когато централните банки по света действат некоординирано.
От друга страна съществува и риск за недостатъчно затягане на паричната политика, което би удължило инфлационните процеси.
МВФ очаква икономиката на САЩ да нарасне с 1.6% през тази година и с 1% през следващата 2023 година.
БВП на Китай ще нарасне с 3.2% през 2022 година и с 4.4% догодина, сочи прогнозата, докато икономическият растеж в Европа ще бъде 2.1% за тази година и 0.6% през следващата. БВП на еврозоната ще добави 3.1% през тази година и едва 0.5% през следващата 2023 година.
През тази година не се очаква икономически спад в нито една от развитите икономики в Европа, но догодина МВФ прогнозира свиване на БВП в Германия (-0.3%), Италия (-0.2%) и Швеция (-0.1%).
Икономиката на Великобритания ще нарасне с 3.6% през тази година, но ще забави растежа си до 0.3% през следващата 2023 година.
Икономиката на Русия ще намалее с 3.4% през тази година и с 2.3% през следващата. БВП на Украйна ще се срине с 35% през тази година, като за 2023 година няма налична прогноза.
Очаква се и спад на БВП на Беларус в размер на 7% през тази година и минимален ръст от 0.2% догодина.
Съседните на България страни като цяло ще се представят по-добре през тази година, става ясно от доклада. Икономиката на Румъния ще нарасне с 4.8% през 2022 година и с 3.1% догодина, БВП на Гърция ще добави 5.2% тази година и 1.8% през 2023 година, а турската икономика ще нарасне с 5% тази година и с 3% догодина.
БВП на Сърбия ще добави 3.5% и 2.7% съответно през 2022 и 2023 година, а най-новият член на еврозоната Хърватия ще запише икономически ръст от 5.9% през тази година и 3.5% догодина, сочи прогнозата на МВФ.
Още: Какво е БВП и как се изчислява?
