Монголия не включи газопровода "Силата на Сибир-2“ в в националния план за развитие до 2028 г. Това съобщава китайското издание The South China Morning Post.
Още: Ефектът "бойкот": Веригите отново са с милиони напред в деня на протеста
Още: ОПЕК+ с неочакван завой за добива на петрол
Замразяване
Според изданието мнозина интерпрeтират това решение като замразяване на противоречивия проект, който трябваше да донесе на Москва свежи финанси, предвид затрудненията и заради санкциите за войната в Украйна.
Още: Русия да удари "Силата на Сибир", за да скара Украйна с Китай: Идея на руски пропагандист (ВИДЕО)
Монголия трябваше да построи 2500 км от газопровода между Русия и Китай.
Още: Икономическият министър: Ще увеличим капацитета на ВМЗ Сопот
Още: Ново поскъпване: Цените на храните растат и през февруари
"Навлизаме в дълга пауза, тъй като Москва вече не вярва, че може да получи желаната от нея сделка от Пекин, и проектът вероятно е спрян до по-добри времена“, каза пред изданието Мунхнаран Баярликхавга, бившия член на монголския Съвет за сигурност.
По думите му вероятно Пекин не е доволен, че "Газпром" иска пълен контрол върху монголската секция от газопровода.
Още: България и превъоръжаването на Европа: Желязков иска да сме първи, отвърна на Тръмп за чл. 5 (ВИДЕО)
Още: Икономиката на еврозоната е нараснала повече от очакваното през 2024 г.
Монголия се надяваше на инвестиции и от Русия, и от Китай заради проекта, но Русия няма пари, а Китай няма спешна нужда от проекта.
Още: Китай изисква Русия да му продава газ по цени на вътрешния пазар: Financial Times
Още: Ето с колко расте българската икономика през 2024 г.: Последни данни
Още: Търговската война на Тръмп може да доведе до инфлация в Нидерландия
Газопроводът се предвиждаше да бъде построен за пет години и да доставя 50 милиарда кубически метра газ годишно за Китай. Повечето от това количество досега отиваше към европейските клиенти на "Газпром".
Алексей Чигабаев, бивш преподавател във Висшето училище по икономика в Москва определи решението на Монголия "рационално" и посочи, че 2028 г. е добра отправна точка за бъдещи преговори по проекта.
