Ако се справя добре с изпълнението на оперативните програми, България има възможност да разполага с над 300 милиона евро допълнително след 2017 година. Това стана ясно по време на обучителен семинар за течащата подготовка за новия програмен период, предаде БГНЕС.
Обявените преди време 6, 257 милиарда евро, които страната ни ще получи от ЕС през следващия програмен период от 2014 до 2020 година, всъщност са 95 % от парите, с които ще можем да разполагаме по линия на оперативните програми. Останалите над 300 милиона евро са резерв, до който България ще има достъп ако се справя добре с изпълнението на заложените цели и с усвояването на средствата.
През 2017 г. започват да текат индикативни оценки на оперативните програми, ще се следят и индикаторите до каква степен се изпълняват поетите ангажименти, както и напредъкът в усвояването. Ако се стигне до над 75 % изпълнение на заложените и одобрени от Брюксел индикатори за всяка една оперативна програма и България се справя добре със сертифицирането и разплащането на средствата, резервът от 5 % ще може да бъде освободен и използван, обясни по време на семинара Ани Тодорова от дирекция "Програмиране на средствата от ЕС" в Министерски съвет.
На практика заедно с резерва и с парите, които България очаква по линия на Инструмента за свързване на Европа и парите, както и със средствата, които ще дойдат по линия на новата програма за младежка заетост, която подготвя ЕС, страната ни ще има възможност да усвои над 7 милиарда евро, идващи от ЕС.
Освен хипотезата, в която България получава допълнително пари като бонус за добре свършената до момента работа обаче съществува и вариант, в който да бъде спряно финансирането на някои дейности, сектори или подсектори. Става дума за такива сектори, в които не само, че не са извършени нужните реформи, но и за които Европейската комисия смята, че България няма намерения и не предприема никакви стъпки в посока на тяхното реформиране.
Експертите на Министерски съвет обясниха как се стигна изобщо до това да се мисли за Смолян и за Северозападния район като части от страната, за които да има по-специален подход при усвояването на средствата от ЕС.
От началото на тази година общината и областната управа в Смолян сами са преследвали своята цел. От началото на годината общината и областната управа са написали множество писма до различни институции в България и извън страната. Последното им писмо е до всички министерства, Министерски съвет, президента, а едно от писмата им дори е до Европейската комисия. В крайна сметка те успяват да убедят екипа, подготвящ споразумението с ЕК, в нуждата от по-специален подход именно към тази част от страната.
Така Смолян ще има стратегия и на принципа на "водено от общността местно развитие" определени дейности ще се финансират от Европейския социален фонд. На практика при оценката на проектите, финансирани от Европейския социален фонд, ще има значение, че някои проекти са част от местната стратегия на Смолян и те ще получават повече точки при оценяването и по-вероятно ще печелят финансиране.
За Северозападния район (който обхваща областите Видин, Враца, Монтана, Плевен и Ловеч), който е най-бедният в целия ЕС, има вече одобрен план за развитие от Министерски съвет. Ако се разработи бързо стратегия, Европейската комисия би могла да се съгласи да финансира регион чрез прилагането на Интегрирана териториална инвестиция. Възможно е да има дори отделна подпрограма към една от оперативните програми, която да бъде насочена специално към този район.
Интегрирана стратегия за териториално развитие на Северозападен район се очаква да действа в периода 2016 – 2020 и да се базира на Регионалния план за развитие на Северозападния район за периода 2014-2020 г.
