Трябват ли ни министри и министерства вместо да имаме един изкуствен интелект, който може да управлява ефективно, да прави реформи, да ни вкара в Еврозоната и да не краде, като така ще се получи доста по-съществен резултат. Такъв въпрос отправи бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов в студиото на bTV в резултат на разобличаването от страна на Министерство на финансите, че Асен Василев като бивш министър на финансите лъже с данните за приходите в бюджета. Още: Сачева: Думите на Асен Василев за бюджета са измама, скоро всичко ще излезе "черно на бяло"
Има ли невинни за дефицита в бюджета?
Според него в нито една от последните три години не е трябвало да има бюджетен дефицит. Проблемът през 2025 г. е, че бюджетният дефицит ще отиде нагоре. Говоренето на политиците е, че не искат да платят цената на кризата, посочи Дацов. Той добави, че в настоящата ситуация няма невинни заради кризата с бюджетния дефицит, като всички били зомбирани и хипнотизирани в бюджета заради ситуацията от ковид кризата.
Още: "Ще устройва ли всички?": Анализатори за бюджета на държавата
Любомир Дацов заяви, че не може да нарече един бюджет добър, в който дефицитът надхвърля над 3%. По новите правила България трябва да постигне дефицит от 2.6% от БВП, за да може получи конвергентен доклад. За да влезем в Еврозоната финансовият министър и правителството трябва да покажат различна посока в бюджета, изтъкна Дацов.
Освен това, според Дацов, не може да има отворен бюджет без таван.
Прогнозата на БНБ
Още: Бизнесът против вдигане на заплатите в МВР. Синдикатът: Съсредоточете се да сме част от еврото
Припомняме, че според Българската народна банка (БНБ) България може да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност, който е ключов за влизането ни в еврозоната, още през януари 2025 г. и да продължи да го спазва през останалата част от годината. Миналата седмица стана ясно, че според кабинета "Желязков" България все още не отговаря на критерия "ценова стабилност"и затова няма да иска извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия. Ако такъв доклад бъде поискан и е положителен, ще отвори възможност пред страната да се присъедини към еврозоната вероятно от 1 януари догодина. По последни данни на Евростат инфлацията в България е с 0.1 процентни пункта по-висока от изискуемата.
За периода декември 2023 г. - декември 2024 г. се наблюдава устойчиво понижение на нивото на средногодишната инфлация в България, което се осъществява с по-бързи темпове от понижението при ценовия критерий, пише в становището на БНБ.
Според прогнозата средногодишната инфлация в страната за 2025 г. се очаква да достигне 3.3%, като основен принос за това ще имат цените на храните, административно регулираните стоки и услуги, както и тютюневите изделия. Въпреки това оценките показват, че инфлацията в България ще остане в рамките на допустимите граници спрямо критерия за конвергенция, което е важна стъпка по пътя към еврозоната.
Очаква се реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната да се ускори до 2.5% през 2025 г., в сравнение с прогнозирания ръст от 2.3% през 2024 г. Основни двигатели на този растеж ще бъдат възстановяването на инвестициите и на износа на стоки и услуги, които през 2024 г. претърпяха спад.Прогнозите на БНБ за 2026 г. предвиждат още по-ниска средногодишна инфлация от 2.1%, основно поради забавянето на инфлацията в групата на храните и административно регулираните цени. В същото време реалният растеж на БВП се очаква да достигне 3.0%, като основните фактори ще бъдат намаляването на отрицателния принос на нетния износ и по-голямото частно потребление.
Въпреки положителните очаквания, БНБ предупреждава за възходящи ревизии в прогнозите за инфлацията в края на 2025 г., особено в групите на стоките и услугите с административно определяни цени, тютюневите изделия и храните. От друга страна, прогнозите за инфлацията в края на 2026 г. са леко понижени.
Още:Асен Василев към Борисов за бюджета: Няма едно вярно число, има три линии на психоза
