Заплатата е парично възнаграждение на работещия от работодател за вече извършен труд и работа. Заплатата се уговаря между работещия и работодателя при встъпване в трудово правоотношение, тоест при постъпване на работа и сключване на трудов договор. Трудовият договор уговаря и периодичността на изплащането на заплатата, като това най-често е в началото на всеки текущ месец.
Заплатата е основно възнаграждение за работещия, като към нея могат да се добавят и други, допълнителни стимули за работещия като бонуси под формата на ваучери за храна и друг вид покупки, частно здравно осигуряване, допълнително към задължителните здравни осигуровки, изплащани от работодателя, и други.
В политическата икономия работната заплата е цена на стоката работна сила, в бизнес икономиката това е стойността по човешките ресурси за изпълняване на бизнес операции. Изплащането на заплати на работещите се гарантира от българското законодателство.
Европейската комисия планира започването на консултации за преминаване към европейска минимална заплата, която да се равнява на 60% от средната работна заплата за съответната държава-членка в ЕС.
Целта на мярката е да се засили икономическото сближаване между отделните държави, да се намали рискът от дъмпинг на заплатите на пазара, както и да бъдат предпазени около 110 млн. европейци, изложени на риск от бедност.
Това означава, че в България минималната заплата трбява да стане 750 лева.
Сумата се получава, като се вземе средната заплата за страната, която по данни на НСИ е 1 249 лева за третото тримесечие на 2019 г. 60 на сто от нея са именно 750 лева.
От 1 януари минималната заплата у нас беше повишена на 610 лева от 560 лева преди това.
Подобно предложение обаче притеснява бизнеса в страните от Централна и Източна Европа, тъй като счита, че една подобна европейска рамка ще намали конкурентноспособността им.
Минималната работна заплата на годишна база в държави като Полша, Унгария, Чехия и Словакия не надвишава 5000 евро, докато в България или Румъния сумата е от порядъка на 3500 евро по последни данни на Еврофонд за благосъстоянието на държавите в ЕС, цитирани от ''El Pais''.
На другия полюс са Германия, Франция и Италия, където минималната заплата на годишна основа възлиза над 13 000 евро.
Други страни, като тези от Скандинавия, също имат своите опасения, тъй като може да се окажат принудени да приемат механизъм, който е чужд на трудовата им традиция, а други пък се опасяват, че европейската рамка ще разруши системата, която работи с добри резултати.
"Целта на проекта не е да има единна минимална работна заплата за ЕС", обясниха от Европейската комисия, уточнявайки, че целта всъщност е държавите ''да вземат предвид най-добрите практики, прилагани на всяко място'' в Общността.
източник: www.pariteni.bg
