„Общото между протестиращите служители на институции е, че не са получавали ръст на заплатите си от години, а някои с малък процент“. Това каза в предаването „Лице в лице“ Любослав Костов от КНСБ.
Според него всички срещи с парламентарните сили са преминали добре, а депутатите са обещали да се съобразят с исканията на синдиката в бюджета – 350 млн. лева за възнаграждения.
КНСБ са доволни: От исканите 300 млн., поне 2/3 ще бъдат подкрепени
„Ние сме дали законопроекти с мотиви към тях – колко пари и защо, както и икономически разчети откъде да дойдат парите Това са най-недофинансираните, които останаха забравени. Държавата забрави и за културата. От 0,8% от БВП отделяме 0,6% в момента. За здраве също – от 5,6% на 4,8% от БВП падаме. ГЕРБ пое ангажимент да внесе предложение за 36 млн. лева за Спешната помощ и РЗИ“, коментира Костов.
„Заплатите са ниски почти на всички. Доценти и професори започват с 1400 лева брутна заплата. Като си платят данъците и осигуровките – заплатата им става трицифрена сума. Обидно ниски са възнагражденията“, посочи той.
„Нашите искания са подробни. Вижда се по положителните реакции. Депутатите обещаха на второ четене в бюджета, независимо коя партия го предлага, да бъде подкрепено, защото знаят, че е наше предложение“, допълни икономистът от КНСБ.
Служители на БНР, НАП, НОИ и ДА „Архиви“ на протест пред НС
„Срещнахме се с Асен Василев преди бюджетът да влезе в Народното събрание и постигнахме много добри неща. Запазиха се средствата за педагогическия персонал, за общинските администрация, за висшето образование, както и за ГД „Изпълнение на наказанията“. Ние сме му благодарни. Предложи с над 600 млн. лева повече за заплати спрямо 2022 г., но те не стигат. Ние казваме всяко едно нещо откъде да го вземем“, обясни Костов.
От КНСБ искат 305 млн. лв. за ръст на заплатите за недофинансираните сектори. Това се равнява на едва 0,16% от общия бюджет на държавата, чийто размер е 74 милиарда лв. "Капиталовата програма и в момента е леко надценена, може да се осигурят пари за повишение на заплатите, без да се влоши дефицитът и да се навреди на фискалната рамка", категоричен бе главният икономист на КНСБ.
