"Пакетът "Макрон" показа много ясно, че има области, в които ще трябва да се взимат общи решения и позициите страните-членки, както и от представителите от различните страни в Европейския парламент решават какво ще бъде. Разрази се огромен дебат, но по-дълбокият смисъл на този дебат е, че ще има решения, свързани със свободата на осъществяване на определени дейности, които ще зависят от депутатите в Европейския парламент, 17 от които ще бъдат излъчени от България". Това заяви икономическият анализатор Лъчезар Богданов по време на дискусия на тема "Младежка заетост - предизвикателствата на европейския пазар на труда".
Дискусията се проведе в Американския университет в Благоевград, като в нея взеха участие още Иван Велков, член на Управителния съвет на Българската стопанска камара и Добромир Иванов, създател и управляващ на Българската стартъп асоциация. Организатор на дискусията е Българското училище за политика "Димитър Паница".
"Европейският пазар на труда дава възможност на хората да търсят най-доброто място за живот и работа. Въпреки принципа за свободното движение, пазарът на труда все още е много фрагментиран – едно е в Гърция, друго е в Италия, Великобритания. Законодателството е различно, законодателството е много различно, а оттам и резултатите са много различни. Младежката безработица в Германия и Чехия примерно е под 6 процента, в Испания и Гърция е 40 процента. В Холандия например пък 84 на сто от младежите работят, в България този процент е 17. Една от причините е, че в Холандия, Дания, Норвегия, Швеция, изобщо в северните страни, има доста гъвкаво трудово законодателство и са много разпространени най-различни форми за гъвкава заетост", заяви Лъчезар Богданов.
В представянето си той засегна и бъдещето на пазара на труда, което с развитието на технологиите, компютрите и роботите става непредсказуемо. По думите на икономическия анализатор специалистите не са единодушни кои точно професии ще отидат в миналото заради развитието на изкуствения интелект и компютрите – ниско- или висококвалифицираните.
Тезата, че машините все повече изместват човешката работна ръка, застъпи и Иван Велков - по-скоро от гледна точка на нискоквалифицирания труд. Отскоро той е член на управителния съвет на Българската стопанска камара, паралелно с това е заместник-председател на столичния общински съвет, предприемач и преподавател.
"В последните няколко години ежедневно ставаме свидетели как работата, извършвана от специалист, може да бъде изнасяна от машини и системи и ролята на човека в цялата тази дейност все повече става контролираща. В съвременния контекст става изключително важен маркетинга, финансите и всичко това, което всъщност подобрява качеството на работната, а оттам и на жизнената среда", заяви Иван Велков. "Преди години не е било възможно човек да работи на едно място, да изпълнява проект на друго, вечер да гледа филм, който няма нищо общо с географското му разположение – всички тези променящи се дейности карат всички нас да избираме всеки ден какво и как да правим. Европейските програми дават една рамка, една среда, в която всеки има неограничени възможности да избира. Тези избори зависят най-вече от мотивацията на човек", категоричен бе Велков, като даде пример със себе си как е започнал да работи още на 14 години и до ден-днешен тази мотивация не го е напуснала. "Променящата се среда създава нови проекти, нови сектори в икономиката", допълни той.
В дискусията отношение по темата за младежката заетост взе и управителят на Българската стартъп организация Добромир Иванов. "Това, което прави успешен един човек, не е неговата автобиография, а неговия характер. Вие трябва да си представите къде и как искате да работите след 20 или 30 години, да преследвате това и да правите точните избори, за да ви изведат до там. Ние всеки ден си формираме характера, независимо дали го правим съзнателно или не", обърна се към присъстващите млади хора управителят на Българската стартъп асоциация.
Според него е добре човек да отиде да учи и работи на места, на които начинът на мислене е по-различен от този тук. "За нас това е ключова тема, защото образованието и ценностите ни като общество са фундаментът, върху който стъпва всичко останало. Ние се борим за стотици промени в законите, които касаят бизнеса и икономиката като цяло, но без промяна в начина на мисленето, всичко това ще катастрофира, защото всичко в крайна сметка зависи от това как хората го изпълняват", категоричен бе Добромир Иванов.
Тримата лектори отделиха внимание и на възможностите, които съвременният свят и високи технологии дават човек да се намира в една държава и ежедневно да изпълнява задълженията си в друга. Тук особено полезен се оказа опитът на Иван Велков, който е управител на Българската фасилити мениджмънт асоциация, която се занимава изключително с така наречените умни сгради и умни градове, като даде примери как дори от телефона си човек може да управлява жилището си.
Лекторите засегнаха въпроса и за грамотността на населението у нас, както и тревожната ситуация с демографската криза. В дискусията бе засегнат и въпросът за това, какво могат да направят управляващите, за да осигурят една добра работна среда и да направят страната по-привлекателна за младите хора. Тук важна роля бе отдадена и на евродепутатите, които на практика формират условията на труд в Евросъюза със своите решения.
"Ние имаме 17 български евродепутати, но те не работят като български евродепутати, а си правят някакви техни си неща. Сега ще има нови избори и новоизбраните ще имат възможност да станат своеобразни посланици на важните теми, а впоследствие и техни изпълнители. Тук искам да кажа, че съм приятно впечатлен от евродепутати от други държави, които понякога влизат в български теми, виждат къде е логиката и именно в контекста на европейските цели влизат в детайли и казват: "Имате право, може да се опитаме да свършим нещо", заяви Иван Велков.
На въпрос на Actualno.com как да бъдат накарани политиците поне да инициират дебат за визията на държавата, за важните неща в икономиката, Добромир Иванов отговори, че според него това трябва да стане отдолу нагоре. "С която и да е институция е напълно реалистично да се събере една група хора – първо ние трябва да си кажем каква ни е визията и за какво се борим", заяви той.
"Бързият отговор на въпроса „Как да накараме политиците да говорят за визия?“, е като ги поставим в конкурентна среда. В една такава среда те трябва да се състезават именно с идеите и визиите си. Традиционно българските партии не винаги успяват да изкарат на преден план такива хора и затова моята теза е, че много от темите, особено свързани с управлението на градовете, не са политически, а са технократски и са свързани със секторни политики", заяви Иван Велков.
"Конкретно за пазара на труда има много неща, които да се направят. Те са свързани основно с образованието и конкретно с признаването на документи“, заяви Лъчезар Богаднов. „Факт е, че в много страни, включително и България, има изключително протекционистична политика относно пазара на труда, пазейки определени бизнеси и професии за хора, учили в тяхната страна. Може би следващото ниво на европейска интеграция е отваряне на пазара на труда“, каза Богданов. Той обърна внимание също така на проблемите, свързани с наемането на работа на лица между 16 и 18 години, както и на регистрирането на трудовите договори.
„България е сред страните с най-голям дял сред учениците, които показват най-слаби резулатит при средното образование. И това се случва на ниво базова грамотност. Това ни отличава значително много от Централна и Западна Европа. Това за съжаление е голямата разлика“, посочи Лъчезар Богданов в отговор на въпрос конкурентни ли са българските младежи на тези от Западна Европа. Добромир Иванов припомни, че по брой златни медали по математика и физика нашите младежи са отличници. Той обаче също потвърди, че средното ниво на знания за съжаление спада.
