Изключително спорни предложения минаха без проблем при днешното гласуване на Закона за обществените поръчки, който беше определен от различни депутати като истинския закон, показващ има ли воля за борба с корупцията.
Най-спорният текст беше този, че възложителят на обществена поръчка може да приеме за подходящ всеки друг документ за доказване на икономическото и финансовото състояние на изпълнителя на обществената поръчка извън поисканите – например извън годишни финансови отчети, застраховка „Професионална отговорност”. С решаващия глас на ГЕРБ – 50 „въздържали се”, предложението този текст да отпадне изцяло не мина. Интересното беше, че от 8 гласували от БСП, 7 бяха „за”.
Според депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов в закона има твърде много текстове, които отварят врати за корупция. Колеги, ние не гласуваме превода на европейските директиви. Ако бяхме машинки за гласуване, за какво да съществуваме, каза Караджов, визирайки чл. 62, ал. 2, който буквално гласи: "Когато по основателна причина кандидат или участник не е в състояние да представи поисканите от възложителя документи, той може да докаже своето икономическо и финансово състояние с помощта на всеки друг документ, който възложителят приеме за подходящ". Точно думата "подходящ" накара Караджов да попита с остър тон как може да се впише такова нещо, което е пример за субективната оценка точно на възложителя, който уж би трябвало да бъде по-добре ограничен от закона, за да няма възможност за своеволия, водещи към корупция.
Други вратички
Депутатът Методи Андреев от ГЕРБ пък поиска да се даде възможност да се търси и доказва оборотът за изпълнени дейности и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, за срок от 5 години, а не от 3, както предлагаше правителството. Според Андреев това условие облагодетелства „пет-шест големи фирми” специално строителството. Той не посочи конкретни имена, но наскоро гръмна скандалът с АМ „Хемус” и строежът на 60-километрова отсечка, спечелен от приближени до Делян Пеевски и Валентин Златев фирми. Предложението на Андреев не беше прието.
Как може да се оставя на субективната преценка на възложителя какъв да е оборотът на изпълнителя на дадена обществена поръчка? По какви критерии се приема в крайна сметка, че оборотът на дадена фирма за релевантен – по критерий „ние вече сме решили, ти нямаш никакъв шанс”, възмути се и Димитър Байрактатов от „Патриотичния фронт”, визирайки чл. 61, ал. 2: "Изискваният от възложителите минимален оборот не може да надхвърля с повече от два пъти прогнозната стойност на обществената поръчка, освен ако това не е обосновано с естеството на строителството, услугите или доставките. В случай че възложителят изисква оборот, който надхвърля максимално допустимия, той е длъжен да мотивира това в обявлението" и чл. 62, ал. 2, за която и Грозадан Караджов се възмути. Чл. 61, ал. 2 обаче си остана, след като и друг Реформатор, но от БЗНС – Костадин Марков, посочи, че някои проекти се правят със смесено финансиране т.е. има държавно или общинско финансиране и фирмите няма как да предвидят абсолютно точно оборота.
Настимир Ананиев от ДГБ и Реформаторите пък попита защо не е включено предложението да се отчита задължително оборотът на изпълнителя спрямо нуждите на обществената поръчка. Това по директива е предвидено, защо го няма, попита той. И неговата забележка не беше отчетена, а предложението не беше прието, след като масово от ГЕРБ се въздържаха.
От АПИ защитиха чл. 61, ал. 2 с мотива, че това било в интерес на участниците в обществените поръчки. Според Агенцията чужда фирма не може да представи някои документи, които се предвиждат от българското законодателство – например отчет за приходи-разходи. Трябва да има гъвкавост, посочиха от АПИ, като припомниха, че не трябва да се дава възможност за повече обжалвания. А за периода от три години изискване за оборот беше посочено, че това е съобразено както с еврозаконодателството, така и с обема на обществената поръчка. А относно искането за задължително представяне на икономическо и финансово състояние на кандидатите за изпълнители, от АПИ обявиха, че се цели намаляване на административната тежест и за „рутнни поръчки” няма нужда от усложняване.
Накъде повече да облекчаваме обществените поръчки - правите изключение на изключенията, браво. Механичното вмъкване на европейски директиви, което е чуждо на нашата законова тъкан, ще доведе до отхвърляне на текстове след време, като се разрази корупцията, опонира безрезултатно Караджов.
