Апелираме, независимо от извънредната ситуация, законовите текстове, касаещи една и съща група обществени отношения, да бъдат внимателно прецизирани, за да не се постигне ефект, различен от целения. Това пише БСК в своя позиция до законодателната и изпълнителната власт.
Конкретно БСК визира идеята да се спре налагането на запори на банкови сметки на физически лица, на запори върху трудовите възнаграждения и пенсии, както и извършване на описи на движими и недвижими вещи, собственост на физически лица. БСК иска същите мерки да важат и за юридически лица т.е. за компании.
Стопанската камара обръща внимание и на идеята да се работи от вкъщи, като това се определя директно от работодателя, без съгласието на работниците. "Подкрепяме и възможността от предоставяне на платен или неплатен отпуск и без съгласието на работника или служителя за периода на въведеното извънредно положение, както и едностранно въвеждане от работодателя на непълно работно време", както и "законовата регламентация за преустановяване на работа на цялото предприятие, част от него или на отделни работници или служители при обявено извънредно положение, както по инициатива на работодателя, така и със заповед на държавен орган", казват от камарата.
БСК обаче не е съгласна да се плащат обезщетения и възнаграждения така, както е направено законовото предложение: а) при преустановяване на работата със заповед на държавен орган, "работникът или служителят има право на 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната", като това се плаща от работодателя и б) ако работодателят сам спре работа, да плаща една брутна трудова заплата. Вместо това БСК иска по точка А държавата да поеме половината от тези разходи, а по точка Б - 60% от платените заплати!
"Подобен подход не следва да бъде подкрепян, защото независимо по чия инициатива е преустановена дейността в периода на извънредното положение, последствията както за работодателя, така и за неговите работници и служители ще бъде един и същ – прогресивно намаляване на възможностите за заплащане на възнаграждения и обезщетения. Възможно е и работодателят да попада и в двете хипотези, и да е задължен за част от работниците да заплаща обезщетение, а за друга част – пълен размер на трудовите възнаграждения. Изплащането на пълен размер на трудовите възнаграждения от работодатели, с преустановена дейност, е мярка, чийто директен ефект би бил съкращаване на работници и служители", казват от БСК.
Още: "НА ЖИВО: Последна информация и всичко най-важно за коронавируса, 17 март"
