„Правим всичко възможно българските земеделски производители да имат устойчиви доходи, въпреки трудната пазарна ситуация.“ Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев пред Консултативния съвет по зърното, който се проведе днес в МЗХ.
Още: "Идват ли по-добри времена за пенсионерите": Реформа може да удвои втората пенсия
Още: Заплатите, пенсиите и бюджетът: Христина Христова с анализ на състоянието на хазната (ВИДЕО)
Министър Вътев припомни, че Европейската комисия актуализира от 250 000 евро на 280 000 евро тавана на подпомагане по Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, след проведени редица разговори с европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски. Той запозна Консултативния съвет и с проведените разговори от последните дни с останалите четири страни членки, засегнати от украинския внос – Румъния, Полша, Унгария и Словакия, които заедно с България ще настояват отново да има подпомагане за сектора през 2024 г., тъй като войната в Украйна продължава.
Още: Петте най-засегнати от украинския внос страни от ЕС ще искат допълнителна подкрепа
Министър Вътев информира Консултативния съвет за въведения от 4 декември 2023 г. от Украйна режим за издаване на лицензи за износ за България на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица. Той подчерта, че на този етап лицензионният режим е информационен и никой няма намерение да се намесва в търговски сделки между продавачи и купувачи. „МЗХ не е спряло никого да внася. Пазарът определя всичко и министерството не следва да е арбитър между участниците на пазара“, подчерта той.
Още: Украинските дронове спряха работата на най-голямата рафинерия в Южна Русия
Още: Електроразпределителните дружества ще получат стотици милиони безвъзмездна помощ
Във връзка с проведена по-рано днес онлайн среща с украинския министър на аграрната политика и храните Микола Солски, министър Вътев съобщи, че е уточнено да продължи редовната обмяна на информация между България и Украйна за движението на селскостопански стоки чрез създадената контактна точка в МЗХ, която се ръководи от заместник-министър Александър Йоцев.
Достъп до напояване
Министър Вътев посочи, че се работи приоритетно, в това число в интензивен порядък на комуникация с други институции, за да бъде облекчен разрешителният режим за достъп до напояване. Той даде примери с високите добиви на плодове, зеленчуци и зърнени култури в съседни страни, където е осигурено напояване. „Ние сме го поставили като цел номер едно и се надявам да успеем“, коментира министърът.
Още: Кремъл призна, че продажбите на руски газ за Европа са сложни
Още: Енергийният министър с първи коментар за евентуалната продажба на "Лукойл Нефтохим"
На участниците в заседанието бяха представени и данни за производството на зърно през тази година. 6 588 680 тона е производството на пшеница от тазгодишната реколта по оперативни данни, отчете дирекция „Растениевъдство“, при среден добив 543 кг от декар, което е над миналогодишното количество, което по окончателни данни е 6 230 431 тона, пише БТА.
Още: Кирил Вътев категоричен: Държавна земя няма да се продава
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: tbi bank изплати лихви на инвеститори в облигации
Още: Подписваме с Toshiba за ремонта на още един хидроагрегат от ПАВЕЦ "Чаира“
Количеството е напълно достатъчно за задоволяване хлебния баланс на страната, при средногодишно потребление от около 1,1 милиона тона пшеница за производство на брашно, хляб, хлебни и сладкарски изделия, като има достатъчни количества и за осигуряване на фуражния баланс, за семена и за износ, подчерта министър Вътев. Качествените анализи, направени от дирекция „Растениевъдство“, сочат, че има достатъчно произведено зърно, което да удовлетвори изискванията на мелничарския отрасъл за производство на висококачествени брашна за хляб и хлебни изделия.
По отношение на останалите култури, през тази година са произведени и 728 560 тона ечемик, 232 729 тона рапица, 2 248 325 тона царевица и 1 623 214 тона черен маслодаен слънчоглед.
Запасите от зърно, с които страна разполага към 8 декември т.г., са 3 432 457 тона пшеница, 401 435 тона ечемик, 205 522 тона рапица, 1 812 237 тона царевица, 1 504 582 тона черен маслодаен слънчоглед.
