Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Иван Искров е взимал най-високо възнаграждение точно преди фалита на КТБ

24 февруари 2016, 13:33 часа • 3759 прочитания

Бившият управител на Българска народна банка (БНБ) е получил точно 80 995,56 лева само под формата на бонуси през 2014 година и първата половина на 2015 г. Това показва справка за получените възнаграждения от ръководството на Централната банка, предоставена на депутатите Мартин Димитров и Петър Славов.

Двамата народни представители от Реформаторския блок водиха съдебни дела по Закона за достъп до обществена информация.

Депутати от РБ по съдебен път, със спечелено дело, са се добрали до тази чувствителна за обществото информация, свързана с управлението на БНБ, потвърди съпредседателят на РБ Радан Кънев, цитиран от БГНЕС.

Най-високи заплати заедно с бонуси са получавали председателят и членовете на управителния съвет на БНБ точно при фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). Справката за периода 1 януари 2014 т.- 30 юни 2015 г. показва, че най-много пари Искров е получавал през първите 6 месеца на 2014 година, когато КТБ бе доведена до фалит, а действията на централната банка изглеждаха доста хаотични, пише Клуб Z.

Смущава ни обстоятелството, че толкова дълго се мълча по тази тема, отбеляза Петър Славов. Той запита защо точно преди фалита на КТБ са раздавани такива големи бонуси на членовете на Управителния съвет на БНБ и дали те са се справили с поверените им правомощия и отговорности, за което всички ние знаем отговора. Очевидно равносметката е налице с фалита на КТБ, добави той. За нас чисто морално стои въпросът дали не е редно поне бонусите, които те са получили да не бъдат върнати, каза Славов.

От таблиците, с които се сдобиват Славов и Димитров по съдебен път става ясно, че общо възнаграждението на управителя Иван Искров е достигало 19 070 лв. на месец за периода януари- юни 2014 г. След юни 2014 г заплатата и допълнителното възнаграждение на Искров пада на 16 995 лв. , а след това- на 16 096 лв.

За периода януари- юни 2014 г. Димитър Костов е вземал по 17 199 лв. на месец, Калин Христов- също 17 199 лв., а Цветан Гунев- 17 080 лв.

Припомняме, че през септември миналата година от БНБ съобщиха, че бившият управител на централната банка Иван Искров е получавал заплата от 16 546 лв. Възнагражденията на подуправителите Калин Христов и Димитър Костов пък са били по 14 983 лв.

През първото полугодие на 2014 средномесечният бонус на гуверньорът на БНБ е възлизал на внушителните 6 200,33 лева. В него влизат пари за допълнителни възнаграждения под формата на допълнително материално стимулиране, социални средства и други. През втората половина на годината надбавките за Искров са паднали до 4 094,60 лева на месец, а през първите 6 месеца на 2015 г. ръководителят на централната банка е бил с още по-скромен бонус от едва 3 204,33 лева на месец.

Ако към бонусите на Искров се прибави и заплатата му се получава още по-впечатляващо число. Общо през първото полугодие на 2014 г. брутното му възнаграждение е било 114 424,98 лева, през втората половина на годината е взел още 101 974,62 лева, а през първата половина на 2015 г. е получил на фиш допълнително 96 577,98 лева.

Така общият доход за година и половина на гуверньора, по време на чието управление фалира КТБ, възлиза на 312 977,58 лева.

Не приемаме шефът на БНБ да взема четири пъти повече от премиера и ще си внесем пак законопроекта за таван на заплатите, подчерта Мартин Димитров. Не приемаме допълнителните възнаграждения да са едни и същи да една и съща заемана длъжност, парите са били разпределяни на калпак и няма връзка с постигнатите резултати, добави той.

Не е достатъчно да имаме един добър анализ като този на Alixpartners, добрите анализи са нещо хубаво, но питаме финансовия министър дали имаме договор с тази фирма или с друга компания, която да участва пряко в процеса на събиранията на раздадените лоши кредити. Това за нас е важният въпрос в момента, подчерта Димитров. На въпрос дали по същество докладът постига своите цели, той отговори, че това предстои да се види.

Запитан дали му е предлагана охрана от НСО, защото има опасност за живота му, Мартин Димитров каза, че е предупреден за рисковете, които има към него и ще бъдат предприети необходимите мерки.

"Това, което ни смущава е защо са били раздадени такива големи бонуси точно тогава, преди фалита на КТБ. Те са горе-долу 50% върху основната заплата. Дали тогавашното ръководство се е справило? За нас чисто морално стои въпросът след като информацията е публична, дали не е редно поне бонусите да бъдат върнати", каза още Славов.

"Илюзия е, че който и да било може и трябва да става богат на държавна служба. Да има достойно заплащане - да. Но доход като в частната сфера - това го няма никъде. На този принцип би трябвало да определим заплатата на главния прокурор като я мерим по най-богатите адвокати в страната, Един шеф на БНБ се предполага, че е човек с успешна кариера в банковия сектор. Бедни хора с успешна кариера в банковия сектор няма", каза от своя страна Кънев.

Той коментира информацията, че фаворит на ГЕРБ за поста шеф на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е Росен Желязков, бивш главен секретар на Министерски съвет. "Пряко зависима политическа фигура бе всякакъв опит в сферата на конкурентното право не звучи добре. Но няма такава номинация и се надяваме да няма", каза Кънев.

Днес бяха приети правилата за избор на ново ръководство на КЗК- това е изцяло наша инициатива, ние сменихме закона така, че да има изцяло нов състав на регулатора, продължи по друга тема Мартин Димитров. Всички кандидати ще бъдат проверявани за принадлежност към Държавна сигурност (ДС) и към бившите тайни служби, добави той.

Към всички кандидати ще зададем въпроси и ще ги питаме какво ще направите конкретно срещу монополите и картелите в България, за да защитите бизнеса и потребителите. Ще искаме конкретни мерки от тях- виждате на пазара на горива има една непонятна картина, ние българите плащаме между най-скъпите горива в целия ЕС, коментира Димитров.

Настояваме сегашният състав на КЗК да излезе с последния си доклад - за пазара на горива, за съмненията за нарушаване на конкуренцията и мерките, които те предлагат, каза той. Няма да подкрепим кандидат, който не поеме публични, конкретни ангажименти за своята работа в КЗК. Защото иначе има опасност новата КЗК да работи като старата, посочи Мартин Димитров.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Петя Бързилска
Петя Бързилска Отговорен редактор
Новините днес