България пропуска да превърне зеления преход във възможност за растеж на икономиката. Това се посочва в приетото от Икономическия и социален съвет (ИСС) становище на тема „Стратегическо планиране в България – предизвикателства и възможности за зелен и дигитален преход“.
Голям неизползван потенциал
ИСС подчертава, че България има голям неизползван потенциал, в т.ч. природни и суровинни ресурси, географско положение, традиции в индустрията и образованието, който с правилните инструменти може да бъде двигател за икономическа и социална конвергенция. Българската икономика все още има възможността да се трансформира, съобразно новите реалности, ако държавата използва капацитета си да превърне двойния преход в реална стратегия за растеж. В тази връзка ИСС подкрепя своевременното приемане на Закон за стратегическото планиране - позиция изразявана неколкократно от социалните партньори.
Още: Икономическият и социален съвет: Нямаме готовност за Зелената сделка
"Анализ на условията за работа и възможностите пред въглищните централи при трансформацията на въглищните региони към нисковъглеродна енергетика“ е разработен от ИСС по собствена инициатива в отговор на необходимостта от експертна оценка на актуалната ситуация в сектора. В него съветът посочва, че в публикувания проект на актуализиран Интегриран национален план “Енергетика и климат“ (ИНПЕК) отново липсва финансов анализ „разходи/ползи“. Предвид ключовото значение на въглищните централи за българската енергетика, е необходимо осигуряването на жизнеспособността на съществуващите енергийни активи в критична инфраструктура и прилагане на координирани мерки за преодоляване на социалните последици от трансформацията. ИСС подчертава, че енергийното развитие и трансформацията следва да отчитат и подпомагат развитието на въглищните региони като използват всички възможности за това.
По време на пленарната сесия на Съвета беше приет и „Анализ на Kонвенция №154 на Международната организация по труда (МОТ) относно насърчаване на колективното трудово договаряне“. ИСС отбелязва, че Конвенцията е комплексен, принципен акт, изискващ недвусмислена и активна позиция на Държавата към насърчаването на процесите за постигане на колективен трудов договор.
