БНБ изпраща внесения в Народното събрание законопроект за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките на вниманието на Европейската комисия – в качеството й на институцията, отговорна за спазването на правото на ЕС – а така също и на Европейската централна банка.
Днес управителят на БНБ Иван Искров изпрати писмо до председателя на Народното събрание Цецка Цачева във връзка с внесения вчера от Михаил Миков и група народни представители Законопроект за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
В писмото изрично се посочва, че законопроектът няма да постигне изпълнение на основния посочен от вносителите мотив – по-добро "регулиране на отношенията между Фонда за гарантиране на влоговете в банките, от една страна, и банките, БНБ и други лица в случаите на временен недостиг на средства по фонда". Напротив, приемането на законопроекта ще предизвика негативна реакция от европейските институции в лицето на Европейската комисия (EK) и Европейската централна банка (EЦБ), както и рискове за финансовата стабилност на страната, съобщиха от БНБ.
Законопроектът освен това няма да постигне изпълнение и на допълнителния посочен от вносителите мотив – "елиминиране на опасността да се натоварва бюджетът с извънредни разходи, при което могат да се нарушат общоевропейските изисквания за бюджетна стабилност и ограничаване на бюджетния дефицит до 3% годишно". Причината за това е, че евентуалното предоставяне на финансов ресурс или държавна гаранция на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) от страна на Правителството ще представлява финансова трансакция, а не разход, и съответно се записва в частта за финансирането на бюджета, без да увеличава размера на дефицита. Подобна операция не се отразява на бюджетното салдо, изчислено както по националната, така и по европейската (ESA 2010) методология.
Искров намира и друг дефект - законопроектът противоречал на устройствения закон на БНБ и на действащите от 01.07.1997 г. до днес принципи на валутния борд. Паричните функции и операции, които централната банка може да извършва, както и редът и начинът за инвестирането, управление и отчитането на резервите, са изчерпателно разписани в Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) и те представляват гаранция за стабилността на националната валута и фиксирания валутен курс.
В писмото изрично се посочва, че законопроектът противоречи на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) поради нарушаване на забраната за парично финансиране, която е основно правило на икономическата и парична политика в държавите – членки на Европейския съюз (EC). Република България е призвана да съблюдава правото на ЕС и да го прилага в своя вътрешен правен ред. Добре известен принцип е това, че правото на ЕС има приоритет пред националното законодателство - като от Договора на ЕС (чл. 4, параграф 2), така и от нашата Конституция (чл. 5, ал. 4), казват Искров и компания.
По-конкретно, чл. 123, параграф 1 от ДФЕС установява забрана за парично финансиране от страна на ЕЦБ и националните централни банки "в полза на институции, органи, служби или агенции на ЕС, органи на централната власт, регионални, местни или други органи на публичната власт, други органи, регулирани от публичното право, или публични предприятия на държавите-членки". Забранява се също прякото закупуване от страна на ЕЦБ или националните централни банки на дългови инструменти от тези публични предприятия.
ФГВБ е именно "орган, регулиран от публичното право" по смисъла на чл. 123 от ДФЕС и съгласно посоченото в Регламент (EО) № 3603/93. ЕЦБ изрично прави подобен извод в свои становища относно национални схеми за гарантиране на депозитите, създадени като юридически лица по силата на нормативен акт, чиито организация и функции се регламентират законодателно. Следователно, финансиране от страна на БНБ на ФГВБ, доколкото последният има статут на "орган, регулиран от публичното право", е несъвместимо със забраната на парично финансиране, установена в ДФЕС.
В писмото се подчертава, че освен посоченото дотук законопроектът би предизвикал сериозни смущения във функционирането на банковата система и би предизвикал рискове за финансовата стабилност в страната. Въвеждането на предлаганото завишаване на годишната премийна вноска, дължима от банките към ФГВБ, би довела най-малко до две негативни последици. Първо, банките ще бъдат принудени да понижат цената на привлечените от тях средства. Това от своя страна ще намали привлекателността на банковите депозити и ще предизвика отлив на вложители, което ще окаже натиск върху ликвидната позиция на банките. Второ, по-високите разходи на банките във връзка с евентуално повишаване на премийните им вноски към ФГВБ ще рефлектират върху цената на предлаганите кредити, което ще има негативен ефект за възстановяването на икономиката.
В заключение на това, не само опитите за принуждаване на централната банка да извършва парично финансиране в нарушение на българското и европейското законодателство, но и посочените потенциални ефекти за банките от едно повишаване на размера на техните премийни вноски директно вредят на финансовата стабилност на България.
Българско срещу европейско финансово законодателство
Огромната разлика между Директива 2014/49/EC и действащият у нас Закон за гарантиране на влоговете се крие в срока кога започва плащането на гарантирани депозити в проблемна банка. Според нашия закон - 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката, като при изключителни обстоятелства този срок може да се удължи с 10 работни дни. Според евродирективата - 20 работни дни от датата на установяването на невъзможността на дадена кредитна институция да изплати депозити, които са дължими или изискуеми (чл. 10, параграф 1), като пак в изключителни случаи този срок може да бъде удължен с 10 работни дни. С други думи ЕС иска плащане в момента, в който дадена банка каже, че не може да даде поискани влогове, а държавата ни чак докато лицензът на банката не бъде взет.
