Основната причина цените на храните в магазините в България да са понякога по-високи, отколкото в Германия е, че те не се определят от пазара, а от картелни споразумения. Не сивата икономика, а криминалната играе голяма роля. Това заяви икономистът и бивш депутат Мика Зайкова пред bTV.
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Високите цени
По думите и другият фактор за високите цени на храните е, че 80 процента от храните са внос, тъй като земеделието ни непрекъснато запада.
Икономистът коментира данните на КНСБ, че с минималната заплата в България могат да се купят 4 пъти по-малко храни, отколкото с минималната в Германия. Тя допълни, че средният нетен доход на година на един европеец е 28 000 евро, докато в България е около 9000 евро.
Още: Колко пари са нужни за издръжката на тричленно семейство?
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
"Не говорим за Люксембург или за Швейцария - там цифрите са много големи, но най-страшното е, че тази разлика се увеличава. Ние вървим надолу, а не нагоре“, посочи Зайкова.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
Още: Орбан заговори за тримесечна дерогация за руски газ за Европа (ВИДЕО)
"Големите разлики между цените на храните у нас и в останалите страни от Европа излизат когато видим другите стоки. Цените на услугите в България са 45% от средноевропейските – тоест те са доста по-евтини, отколкото храните, защото тях не можеш да ги търгуваш“, обясни икономистът Стоян Панчев, който също бе гост в студиото.
Още: Инфлацията в България се ускори през юни
Още: Германия отмени газова такса за съседните страни
По думите му повишаването на минималната работна заплата у нас може да стане с решение в Народното събрание, но за увеличаване на реалните доходи – тези, които се случват чрез икономиката, той посочи 2 основни фактора.
"Първо ние колко ще растем – дали имаме инвестиции, производство, а на второ място вече е колко бързо или бавно се движат останалите страни в ЕС. За да стигнем средноевропейското ниво ще ни трябва време до около средата на 2040 г.“, посочи Панчев.
"Има сезонна дефлация - няма намаляване на цените, миналата година го водихме този разговор. Продължава да имаме инфлация, която между другото е над зададения в икономиката темп. Смята се, че тя трябва да бъде под 2 %, а ой сега е 2,5 % - много паднал е спрямо 2022г. Тоест тя намалява, но цените продължават да растат - просто по-бавно от преди", коментира още той.
Приемане на еврото
Панчев прогнозира, че през тази година изобщо няма да успеем да стигнем до въвеждане на еврото. Според него това е добре, защото страната ни все още не е готова за европейската валута.
"Никой няма да ни приеме в еврозоната, докато сме в разкрачено положение и не приключи политическата криза", съгласна е и Зайкова.
"Е, ако Урсула реши, може да ни пусне”, иронизира тя.