Да има една и съща ставка за ДДС, която да се прилага за всички, тоест да се осигури едно и също третиране на всички икономически субекти. Това предложи икономистът Димитър Чобанов.
По думите му когато дефицитът бъде овладян, тогава може да се мисли за някакво генерално понижаване на ДДС.
"Аз съм противник на подобни диференцирани ставки, смятам, че те се използват най вече за получаване на предимства чрез данъчната система, и водят до опити за укриване на данъци. Голям ресурс от Бюджета беше похарчен, - което на практика си е хабене на средства, защото нямаше голям ефект за хората гледна точка на задържане на цените и борба с инфлацията. Тези компенсации донесоха само плюсове за бизнеса, част от който действително получи свръхпечалби“, обясни още икономистът.
И допълни, че работата на бизнеса е да се справя с рисковете, „той затова е бизнес!“. Не е нормално от една страна разходите да се понижават, да се поемат от държавата чрез субсидии, а от друга страна бизнесите да вдигат цените заради високата инфлация и по този начин някои бизнеси да реализират неоправдано високи печалби“, подчерта финансовият експерт пред БГНЕС.
Финансист: Бизнесът не може непрекъснато да е с кислородна маска
"Фискалната политика в момента по никакъв начин не е устойчива, тя нарушава това, което повече от 25 г. е било основен принцип след въвеждането на Валутния борд. Трябва да се спазва фискална дисциплина, а за по-малко от две години тя беше нарушена, и това ще има трайни последици". смята Чобанов.
"Приетите разходни политики и облекчения по някои данъци доведоха до огромен бюджетен дефицит от порядъка на почти 7% от БВП, което означава, че той трябва да бъде финансиран от някъде. Тези разходи са свързани най-вече с текущи плащания, тоест, от тях не може да се очаква някакво повишаване на потенциала на икономиката за растеж. А когато имаме по-голям растеж на капиталовите разходи, не може да се очаква висока икономическа ефективност.
При текущите разходи парите се раздават на момента, похарчват се, и оттам нататък икономиката вече няма никакви положителни ефекти. Напротив, ефектите могат да бъдат отрицателни при положение, че определени групи разчитат до голяма степен на доходите си от Бюджета. А опитите за възвръщане на фискалната стабилност може да доведат до това някои плащания да бъдат прекратени", смята икономистът.
"Ако се случи увеличението на минималната работна заплата, това ще означава още по-голям дефицит и още по-голяма нужда от финансиране. МРЗ може да бъде увеличена ако бъдат намерят разходи, които да бъдат съкратени“, каза още Чобанов.
"Задача на новото мнозинство в парламента е да се гласува Бюджет, който стъпва на устойчива финансова политика, тъй като актуализацията от миналата година изтича.
Със сигурност дефицит ще има, но много зависи и от цялостното развитие на икономиката през тази година. Виждаме, че Министерството на финансите официално оповести програма, в която се очаква забавяне на икономическия растеж. Очаква се ръстът на икономиката да е около нулата, или малко над нея, но в никакъв случай не може да се разчита на реален икономически растеж. Очаква се номинално нарастване, и това, че започваме годината с висока инфлация, ще запази още известно време тази тенденция, макар че темповете ще намаляват с течение на времето, което ще се отрази и на данъчните приходи“, каза още икономистът.
