"Датата 1 януари 2025 г. за влизане в еврозоната е напълно пожелателна. Правителството казва кога би искало да се присъедини, но това не е никаква гаранция, че тогава ще се случи". Това каза по БНР икономистът от Експертния клуб за икономика и политика Георги Вулджев.
Още: Официално: Вписваме 1 януари 2025 г. като целева дата за въвеждане на еврото
7,7% инфлация
"По отношение на изпълнението на инфлационния критерий не виждаме какъвто и да е успех. Все още сме много далече от него. Инфлацията по последни данни в България е 7,7%. За да изпълним инфлационния критерий, тя трябва да е поне с приблизително 3 процентни пункта по-ниска. Към този момент сме много далече от изпълнението на критерия и не е сигурно дали ще успеем навреме да се впишем в него. Скептичен съм, че това ще се случи", подчерта той.
Още: БНБ: България е на финалната права по пътя към еврозоната
Икономистът обясни, че инфлацията трябва да е паднала до допустимите норми още в началото на следващата година. Ако ще се иска конвергентен доклад, това ще се случи в началото на 2024 г., а не в края, отбеляза той и добави, че този доклад трябва да е готов до средата на 2024 г. Ние трябва да си пишем инфлационния критерий в следващите няколко месеца, което на този етап ми се струва много малко вероятно, изказа мнението си Вулджев.
Относно законодателните промени в тази посока икономистът не очаква съществени спорове:
"На политическо ниво между партиите, които участват пряко или непряко в управлението, няма спорове, ситуацията е много различна в сравнение с началото на годината. Дори имаме и ДПС, които изглеждат напълно съгласни и те нямат никакви възражения по отношение на нужните законодателни промени. Политически в рамките на този парламент не изглежда да има някакви сериозни бариери".
Още: Икономисти: Отдалечаваме се от Еврозоната с 3-4 години
Спорове за бюджет 2024
Вулджев очаква спорове обаче около обсъждането на бюджета за 2024 г. Очаквам някакъв политически конфликт по тази линия, посочи той и добави, че това може да доведе до необходимостта да се съкращават разходи от други пера, за да може да се закърпи бюджетът.
От ЕКИП публикувахме исторически и икономически анализ за развитието на еврозоната от създаването й, обяви икономистът. По думите му докладът показва, че еврозоната страда от редица структурни проблеми:
"Тя не представлява оптимална валутна зона, което води до редица икономически дисбаланси между страните-членки. Този валутен съюз има нужда от сериозни структурни реформи, за да стане функционален. Докато те не бъдат изчистени, за България е по-скоро риск да се присъединява".
Още: Икономист: Вероятно инфлацията ще отслабне, но ще спадне и ръстът на заплатите
По думите му след присъединяването към еврозоната е много вероятно в цените на определени стоки и услуги (хранителни стоки и ежедневни услуги) да има известно забързване на инфлацията. Много държави са показали, че са преминали през такъв ефект, отбеляза още той.
