Даваме по 15-20 лв. за дрехи от онлайн магазини за втора употреба на всяка покупка. Сумата, която харчим за стари облекла, надхвърля два пъти парите, които отделяме за подобни продукти в традиционните second hand магазини. От сайтовете пазаруват основно по-платежоспособни хора или пък такива, които нямат време да търсят из щандовете препълнени с дрехи.
Това съобщи пред "Монитор" Севдалин Спасов, председател на Национален съюз на вносителите и търговците на дрехи втора употреба.
Големите търговски сайтове с такава стока у нас вече са над 20, а над 20% от покупките стават през мрежата. Преди да се пуснат за продажба в мрежата, внимателно се проверяват до детайл. Освен това шопинг маниаците имат възможност да търсят дрехите си според вида, цвета и размера, което спестява доста време в сравнение с физическите магазини и чакането пред пробните.
През миналата година в България от трети страни, извън ЕС, са внесени над 11 хил. тона дрехи втора употреба за над 22 млн. лв. Основно артикулите идват от САЩ, Швейцария, Канада и Норвегия. Част от този внос продължава пътя си към трети страни – основно към Русия, Пакистан, Турция, Бенин, Гвинея и Индия. Според Спасов 60% от дрехите, които идват в България след това се изнасят отново, като през 2017 г., например, изнесените количества са над 17 хил. тона за над 31 млн. лв. По думите му обаче по-нискокачественото облекло автоматично отпътува за Африка.
Дрехите пристигат натоварени в огромни контейнери на пристанищата в страната. Преди да достигнат дотам се събират от фирми, специализирани в разделно събиране и преминават през санитарен контрол. Само във Варна има 5 сортировъчни центъра, в които годишно се обработват над 20 хил. тона дрехи втора ръка. От сортировъчните бази на пристанищата чувалите с дрехи тръгват към складовете в страната.
Стоката от чувалите се разпределя по качество и сезонност. Разделят се мъжките, женските и детските дрехи. За безопасността на всяка дреха гарантира сертификат за дезинфекция, който трябва да е поставен на видимо място в магазина, а третирането става при 90 градуса. През миналата година само в София здравните власти са проверили 170 обекта, а всяка четвърта проверка завършва с нарушение.
Ако дрехите не са добре обработени, може да се стигне до дерматити, алергии и дори инфекции, предупреждават експертите. Истинската истерия в магазините е при зареждането на нови стоки. Тогава битката е за всяка една дреха. Спасов заяви, че ловците на находки търсят основно артикули от световни марки и спортни стоки. По думите му, ако си купим дреха от известен бранд, то тя може да струва 100 евро, но ако я изровим от коша в магазина цената би могла да е с 10 пъти по-ниска
Спасов каза още, че браншът е недооценен от обществото, тъй като той създава изключително много работни места. По думите му в сортировъчните центрове работят над 1500 души, а в търговските обекти - поне 10 хил. персонал.
