Център за хуманни политики представи проучване относно финансирането в България на дейностите за борбата с наркотиците за периода 2014 г. - 2019 г. В пресконференцията участваха Юлия Георгиева и д-р Георги Василев. Общите декларирани разходи по изпълнението на дейностите за борба с наркотиците за периода 2014 г. - 2019 г., са на стойност близо 540 000 000 лева. 44 491 920 лв. от тях са разходвани по задача 1 от Националната стратегия за борба с наркотиците “Намаляване на търсенето на наркотици”, което включва превенция, лечение и рехабилитация, социална грижа, намаляване на вредите от използването на наркотици. По задача 2 “Намаляване на предлагането на наркотици“ са декларирани разходи на стойност 494 292 171.30 лв, като са похарчени за репресия и контрол на наркотичните вещества, борба с трафика и разпространението им, разходи на правоприлагащите органи и местата за лишаване от свобода. Това съобщиха от центъра.
Съгласно плана за изпълнение Министърът на образованието има ангажимент към 7 от задачите, но “не е изразходвало средства от бюджета на ведомството по Плана за дейности, свързан с изпълнението на Националната стратегия за борба с наркотиците 2014-2018 г. “ 28-те регионални управления на образованието също нямат разходи във връзка с изпълнение на стратегията. Същото се отнася и за Министерство на труда и социалната политика, а средствата разпределяни от Министерство на младежта и спорта всъщност не обслужват зададените цели в стратегията. Лечение: Места в специализираните отделения за лечение на зависимости в страната (държавни психиатрични болници, центрове за психично здраве и психиатрични клиники - 129 за 2016 г. и 169 за 2017 г.) броят на субституиращите програми намалява от 32 на 30. Програмите за психосоциална рехабилитация и реинтеграция са с под 300 места за страната.
Оценка на ефективността: Националният съвет по наркотични вещества, който е трябвало да координира изпълнението на стратегическите задачи по стратегията за борба с наркотиците, не е създал междуведомствена работна група, която всяка година да изготвя доклад по отчетите на всички институции, които са ангажирани с изпълнението на Плана за действие, който да се приема от НСНВ.
От анализа на НЦОЗА става ясно, че “Въпреки, че е предвидена междуведомствена работна група, тя не е предоставила на НЦОЗА ежегодните доклади, които е задължена да изготви съгласно Стратегията."
1. Разходването на средства основно за намаляване на предлагането на наркотици не е ефективно по отношение на намаляване на употребата им.
2. Дейностите по намаляване на търсенето в България се финансират недостатъчно, както като обща сума, така и като съотношение със средствата отпускани за намаляване на предлагането.
3. Средствата за дейности по намаляване на търсенето на наркотични вещества се изразходват неефективно.
4. Има сериозна дисхармония и по същество дискриминация към неправителствените организации и лечебните и рехабилитационни институции със собствено финансиране, които на практика в много малка степен получават финансиране от държавния бюджет за извършваните услуги, особено в областите на лечение и рехабилитация.
5. Няма адекватна методика в МЗ за финансиране на участието на неправителствени организации в изпълнението на Националната стратегия – в момента се използва общата процедура на обществени поръчки, която категорично не е подходяща за осъществяването на ефективни дейности от неправителствени организации.
6. На практика в държавата няма функциониращо единно координационно звено, което да има мандата да следи и координира изпълнението, включително и финансовото такова, на дейностите по Националната Стратегия за борба с наркотиците.
Юлия Георгиева има изключително богат опит в областта на намаляването на вредите от употребата на наркотици, работила по Компонент 4 на програма превенция на ХИВ/СПИН от 2004-2016г., съпредседател на надзорния съвет на Евразийската мрежа за намаляване на вредите от употребата на наркотици и председател на УС на Център за хуманни политики.
Д-р Георги Василев е психиатър; магистър по обществено здраве от университета Джон Хопкинс – САЩ; директор на Националния център по наркомании от 2000 до 2005г., дългосрочен консултант по компонент 4 "Превенция на ХИВ сред инжекционно употребяващи наркотици“ на Програма за Превенция и контрол на ХИВ/СПИН на Република България, финансиран от Глобалния фонд за борба СПИН, туберкулоза и малария; директор на Български институт по зависимости.
