Европейската комисия представи днес доклад за всяка държава-членка на ЕС с препоръки към икономическите политики в условията на пандемия от коронавирус. Препоръките преследват две цели - в краткосрочен план смекчаване на сериозните отрицателни социално-икономически последици, а в краткосрочен до средносрочен план - постигане на устойчив и приобщаващ икономически растеж.
Към България за тази и следващата година са отправени четири препоръки:
Първата е да бъдат предприети всички необходими мерки съгласно облекчените правила за икономическо управление, за да се преодолее икономическият спад и да се насърчи възстановяването. Когато икономическите условия позволяват, нашата страна следва да приложи политики, насочени към постигане на разумни средносрочни фискални позиции и осигуряване на устойчивост на дълга, при увеличение на инвестициите.
Препоръчва се здравната система да получи необходимото финансиране, а здравните работници в страната да бъдат разпределени равномерно.
Втората препоръка: ЕК предлага да се укрепят действията за социална защита и политиките за пазара на труда. Според комисията следва да се въведат необходимите промени в схемата за минимален доход.
Брюксел препоръчва подобряване на достъпа до работа от разстояние, насърчаване на цифровите умения и равен достъп до образование.
Третата препоръка е за ускоряване на процедурите за предоставяне на подкрепа на малкия и среден бизнес и самонаетите работници, както и за насочване на бюджетни и частни инвестиции за икономическото възстановяване.
Брюксел съветва България да фокусира инвестициите върху зеления и цифров преход, по-специално върху чистото и ефективно производство и използване на енергията и ресурсите, екологичната инфраструктура и устойчивия транспорт, допринасяйки за прогресивна декарбонизация на икономиката, включително в регионите на въглища.
Според ЕК е добре тези проекти да бъдат насочени към енергийния и цифровия преход, включително по отношение на т. нар. "въглищни" региони.
Четвъртата препоръка е за намаляване на бюрокрацията, пред която фирмите са изправени и за подобряване на ефективността на администрацията с повишено използване на цифровото управление.
ЕК препоръчва да се подобрят действията на рамката за несъстоятелността и за борбата с прането на пари, да се увеличат усилията за осигуряване на адекватна оценка на риска, смекчаването му и прилагането на ефективен надзор.
Състоянието на България в момента, според доклада:
България е единствената страна в ЕС, която спазва критерия за бюджетен дефицит от Договора за Общността, обяви заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис при представянето на пролетния пакет на Европейския семестър, цитиран от Dir.bg.
Същевременно продължават да са налице предизвикателствата в борбата с корупцията и все още няма убедителни резултати от наказателни преследвания по такива дела по високите етажи на властта.
В документа се подчертава, че все още не са предприети мерки за намаляване на риска по схемата "гражданство срещу инвестиции" и се добавя, че тя е породила опасения от рискове, които са свързани и с изпирането на пари.
Въпреки силния икономически растеж и рекордно ниско ниво на безработица, България бавно догонва останалите страни-членки и равнищата на бедност и неравенство в доходите все още са едни от най-високите, се казва в доклада.
Подчертава се също така, че недостатъчните инвестиции са пречка за модернизирането на икономиката.
Като цяло банките са рентабилни и добре капитализирани и съотношението на необслужваните кредити намалява, но България продължава да бъде сред страните с голям процент на такива, особено за нефинансови предприятия.
Допълнително усилия са необходими и в застрахователния сектор.
Достъпът до здравеопазване е ограничен поради неравномерното разпределение на оскъдните ресурси и слабото покритие на здравното осигуряване.
България продължава да е сред държавите членки с най-многобройни смъртни случаи, които се дължат на замърсяването, се казва още в доклада.
За останалите страни-членки:
Тази година препоръките за всяка държава се отнасят до качеството, като се отклоняват от бюджетните задължения. Те отразяват въвеждането на изключение от бюджетните правила, за да се вземат всички необходими мерки за справяне с пандемията.
Когато икономическите условия позволяват, фискалните политики следва да бъдат насочени към постигането на разумни фискални позиции в средносрочен план и осигуряването на устойчивост на обслужването на дълга, като същевременно се увеличават инвестициите, се допълва в съобщението на ЕК.
Предвид изключителната несигурност, свързана с извънредното макроикономическо и фискално въздействие на пандемията, комисията е на мнение, че засега не следва да се взема решение дали да се прилага процедура при прекомерен дефицит спрямо Франция, Белгия, Кипър, Гърция, Италия и Испания.
Комисията е приела и шестия доклад за засиленото наблюдение по отношение на Гърция. Заключението е, че при извънредните обстоятелства Гърция е предприела необходимите действия, за да изпълни поетите от страната ангажименти за реформи.
