През тази седмица се очаква постановлението за държавната помощ за българския бизнес заради коронавируса. Това стана ясно от думите на зам.-социалния министър Зорница Русинова пред Нова телевизия.
Припомняме, че параметрите на идеята обяви финансовият министър Владислав Горанов. Основата ѝ – 60% от брутните заплати на служителите на доказано застрашени от епидемията от COVID-19 се плщат от държавата за три месеца напред, с условието да няма никакви съкращения. Тепърва се пишат критериите кой се счита за застрашен и методологическите указания за изпълнението.
Какво обаче означава това и помощ ли е всъщност? Actualno.com илюстрира вече масовото недоволство сред малкия и среден бизнес през думите на счетоводител, който се обърна към премиера Бойко Борисов през Facebook със следните думи:
"Г-н Борисов, давате 60% от осигурителния доход за работници, които да продължат да работят и да не бъдат съкратени. Дотук добре.
Оставям настрана ограниченията на секторите, за които се прилага.
Какво всъщност правите? Давате обезщетението за безработица на работодателя, но си спестявате осигуровките, които бихте платили, ако лицето отиде на борсата (не сме тъпи все пак). За работодателя остава задължението да плаща заплата за неизработен труд, включително осигуровки върху цялата сума. На който и клиент да казах за възможността, отговорът беше "аз от къде да взема останалите пари?", и още "по-добре да ги съкратя, пак ще взимат същото, но аз няма да се товаря".
Та, толкова с облекчението ви".
Визията на бизнес организациите ни
Междувременно, БСК поиска от правителството нарочни икономически мерки за подпомагане на производствения сектор, който е в директна връзка и силна зависимост от секторите, преки потърпевши от налагането на извънредните мерки. Камарата посочва и, че с новия Закон за извънредното положение не е предвидено да има компенсации за спряна работа заради разпореждане на държавата по времето, докато трае спирането на работата, а чак след като изтече срокът на тази заповед. БСК посочва и, че трябва да бъде дефинирано какво е компенсация – да значи само разходи за трудово възнаграждение и да се уточни какъв е данъчният режим за тези средства. Изявлението на камарата е във връзка с явно представен ѝ от държавата проект на постановление точно за осигуряването на тез 60% помощ за заплати.
Според проучване на БТТП, направено сред 300 компании, 12% вече са спрели работа заради коронавируса. Съгласно резултатите от анкетата, 96% от запитаните на първо място искат от държавата сигурни коридори за транспорт на суровини за работа, а 90% от фирмите искат от държавата да съкрати сроковете за разплащане с бизнеса, да се извърши незабавно разплащане на просрочени задължения, както и да се открие телефонна линия за сигнали от страна на бизнеса и да има имейл за същото – и за въпроси. Масово и анкетираните искат не 60%, а 80% помощ от държавата за заплати, както и по-голяма яснота какви са условията да кандидатстваш за помощ.
Бизнесът посочва и, че трябва да се удължат сроковете за плащане и деклариране на данъци и осигуровки – по тази мярка вече има развитие – удължиха се сроковете за годишното счетоводно приключване на фирмите, както и за подаване на годишни декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане се изместват за края на юни 2020 година. Около 92% от компаниите подкрепят и като мярка ускорена оценка и облекчени критерии при кандидатстване за финансиране от европейските фондове.
И един мрачен резултат от анкетата – под 1% от запитаните виждат положителен ефект в ситуацията с коронавируса.
Мерките на съседите
В Гърция, още на 18 март бяха дадени следните обещания – 800 евро помощ за всеки на трудов договор, който бъде съкратен. По сметки на гръцкото правителство, това значи 400 млн. евро за половин милион души. Плащането ще бъде направено в началото на април.
Освен това – по 800 евро за самонаетите, които ще бъдат дадени за периода 15 март – 30 април. 3 млрд. евро пакет за малкия и среден бизнес. 2 млрд. евро кредитна линия от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) към търговските банки в Гърция, които са предназначени за заеми за бизнеса. Гранционен механизъм от до 500 млн. евро за покриване на лоши заеми. 250 млн. евро към Фонда за предприемачи в Гръцката банка за развитие – за заеми за компании, засегнати от коронавируса, като за 2 години те са безлихвени. Безлихвени заеми за бизнес, директно ударен от коронавируса, в срок от 3 месеца, с перспектива за удължаване на срока. Мерките са обобщени в материал на агенция ANA.
След това, в телевизионно обръщение гръцкият премиер Кириакос Мицотакис оповести спасителен пакет от 10 млрд. евро за гръцката икономика. Този пакет е възможен, защото като член на еврозоната Гърция е включена в извънредната програма за изкупуване на активи от ЕЦБ на стойност 750 млрд. евро. Предвижда се да бъде платен великденски бонус в частния сектор, но ще се уточняват параметрите му и според съответния икономически сектор.
В Турция, Реджеп Ердоган обеща 6 месеца отлагане на плащането на данъци и социални осигуровки за компаниите в определени сектори – търговия, производство на стомана, логистика, транспорт, храни и напитки, автоиндустрия, киноиндустрия, текстил, хотелиерство и имотен сектор. Размерът на държавния фонд за заеми беше удвоен – от 25 млрд. турски лири на 50 млрд. турски лири. Ердоган поиска от банковия сектор да не отказва нови заеми и да облекчи условията по вече дадени. Освен това, Турция открива специален фонд, в който ще има 285 млн. евро за социално слаби семейства. Пенсиите на пенсионерите над 70-годишна възраст ще бъдат носени вкъщи, а за април ще има още една пенсия над редовната, пише Balkan Insight. А общо помощният социално-икономически пакет е 14,3 млрд. евро.
На 18 март Румъния обеща 2% от БВП да отидат директно за стимулиране на икономиката, а на 19 март Romania Insider публикува резюме за първите мерки. Вече има спешно постановление, с което се увеличава таванът на държавните гаранции за малкия и среден бизнес – той става 5 млрд. леи (1,04 млрд. евро). Букурещ има готовност да го увеличи с още 5 млрд. леи, а максимално допустимата граница е 15 млрд. леи. От този фонд се покриват до 90% от бизнес заемите на стойност до 1 млн. леи и 80% от тези над 1 млн. леи. Отделно, правителството ще възстанови 9 млрд. леи (1,87 млрд. евро) ДДС, за да има бизнесът свежи пари за оперативна дейност, без този най-голям данъчен товар. Ще бъде покрита и 75% от заплатата на служители на компании, засегнати пряко или непряко от коронавирус кризата – но не повече от 75% от средната месечна заплата в страната.
Още на 12 март, Сърбия отдели средства за 160 000 ваучери за сърби, които да могат да отидат на почивка в Сърбия, когато епидемията приключи, припомня BNE. В България все още се обсъжда точно такава мярка – 24 месеца напред да има издадени ваучери за хора, чиято почивка се е провалила, а е била резервирана. Въпросът е за какви почивки да важат – изцяло платени, само частично платени или резервирани, без да са платени.
Освен това, Сръбската централна банка оряза лихвата за заемите към търговските банки – от 1,75%, вече е 0,5%, но Сърбия не е валутен борд т.е. има самостоятелна политика в това отношение. А сръбският премиер Ана Бърнабич обеща 200 млн. евро само за инфраструктурни проекти, за да бъде смекчен икономическият удар от COVID-19.
Как действа Северна Македония - научете в този материал!
Още: "Борисов обеща отлагане на плащане на данъци, Горанов уточни, че е само за корпоративния (ВИДЕО)"
"Първи признаци за рецесия в България"
