За първи път у нас делът на домакинствата с достъп до интернет надхвърля 80%, сочат данните на Националния статистически институт. През 2021 година 83.5% от домакинствата в България разполагат с интернет в домовете си. Това е увеличение от 4.6 процентни пункта спрямо миналата 2020 година, когато 78.9% от домакинствата разполагаха с интернет у дома.
Разпространението на достъпа до световната мрежа в България се разраства с бързи темпове, като само за 5 години, делът на домакинствата с интернет нараства с 31%. За сравнение, през 2016 година едва 63.5% от семействата у нас са разполагали с интернет. Увеличението от 20 процентни пункта за периода е равномерно за цялата страна, с изключение на Северозaпадния регион, които често бива класиран като най-бедният регион в целия европейски съюз.
Делът на домакинствата с достъп до световната мрежа в Северозапада възлиза на 73.5%, което е с 10 процентни пункта под средното за страната. За 5 години, достъпът до интернет е нараснал с 14.5 процентни пункта, което е най-бавния растеж в страната.
Югоизападният регион е първи по достъп до интернет с дял от 86.2%, следван от Южен централен (дял от 85.5%), Североизточен (85.2%), Северен централен (82.7%), Югоизточен (81.7%) и Северозападен (73.5%).
От домакинствата, живеещи в градовете, 87.4% разполагат с интернет достъп, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 71.5%. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 96.7% от тях имат достъп до интернет при 80.0% за домакинствата без деца.
През 2021 г. 73.9% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, а 61.4% се възползват от ресурсите на глобалната мрежа по няколко пъти на ден. Най-активни потребители на интернет са лицата с висше образование (92.7%), както и младите хора на възраст между 16 и 24 години - 92.9%. Мъжете използват интернет повече от жените - съответно 75.1 и 72.8%.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e мобилният телефон (смартфон), който се използва от 71.8% от лицата, следван от:
- лаптоп - 30.7%;
- настолен компютър - 25.6%;
- таблет - 10.8%;
- друго устройство (смарт телевизор, конзола за видеоигри, четец за електронни книги, смарт часовник) - 6.0%.
Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 63.4% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat), а 60.0% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat, TikTok и др.).
Цифрови умения
През 2021 г. 39.1% от лицата умеят да копират или преместват файлове, 27.9% могат да работят със софтуер за обработка на текст, а 25.0% се справят със сваляне и инсталиране на софтуер или приложения. Едва 1.1% от лицата могат да пишат програмен код на език за програмиране.
Електронна търговия
Делът на лицата, които през последните три месеца пазаруват онлайн за лични цели, е 19.6%, като най-активни са лицата с висше образование (38.8%), както и хората във възрастовата група 25 - 34 години (34.3%). Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 20.3 и 18.8%.
Стоките, които най-често пазаруват потребителите по интернет са:
- дрехи, обувки и аксесоари - 76.4%1;
- спортни стоки - 23.5%;
- мебели, стоки за дома, градински принадлежности - 22.2%;
- услуги, свързани с настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори или от частни лица) - 19.4%;
- доставки от ресторанти, вериги за бързо хранене, кетъринг - 18.9%;
- козметика, продукти за красота и здраве - 18.8%.
От пазарувалите по интернет през последните три месеца, 96.1% купуват стоки и услуги от търговци от България, 29.7% от търговци от държави - членки на ЕС, а 16.5% пазаруват онлайн от други държави.
Основните причини, поради които лицата не пазаруват по интернет, са: предпочитание към пазаруването на място, лоялност към магазините или просто навик (31.4%); липса на необходимост за пазаруване онлайн (14.3%) и недостатъчни умения за пазаруване онлайн - 7.6%.
