Договор с нулеви часове – това е едно от множеството искания за промяна на Кодекса на труда, които в последните дни се поставят от работодателските организации (АОБР) на срещи на Тристранния съвет за сътрудничество.
Какво обаче представлява всъщност този договор? Actualno.com разговаря с представителя на синдиката КТ "Подкрепа" Ваня Григорова, която ни запозна по-подробно както с особеностите на този вид договор, така и с исканията на работодателите за увеличаване на извънредния труд – от 150 на 300 часа годишно.
По думите на Григорова, понятието "договор с нулеви часове" не влиза в рамките на разбиранията за трудов и граждански договор в България. "Родина" на договора е Великобритания – там той първо се появява като трудова опция в селското стопанство и по отношение на почасовата работа за студенти.
Какво представлява договорът по същество – "работникът е закрепостен към работодателя и не получава нито някакво гарантирано заплащане, нито някаква гарантирана заетост", каза пред Actualno.com Ваня Григорова. Всъщност, по думите ѝ, съгласно този договор съответният работник е "на повикване" - той работи тогава, когато работодателят му възложи поръчка и получава заплащане спрямо времето, през което е бил зает. Не мога да кажа дали договорът е срочен или безсрочен, но няма край, добави синдикалният експерт. На изричен въпрос на Actualno.com има ли предвидени осигуровки за работника в този вид договор, отговорът е: "Би трябвало, но при положението в България всичко може да се очаква". "Това е един бял лист, на който тепърва се очаква работодатели и държава да пишат", заяви Григорова и увери, че КТ "Подкрепа" е твърдо против въвеждането на този договор. Тя сравни договора с нулеви часове с еднодневните трудови договори, които се ползват основно в България в селското стопанство, а презумпцията е да се прилагат в секторите със сезонна заетост. Българските работодатели обаче искат договора с нулеви часове да се прилага във всички сектори, убедена е Ваня Григорова.
Има ли европейска регулация на този вид договори? Де факто все още не, но се върви към такава. Става въпрос за регулация чрез Директивата за прозрачни и предвидими условия на труд, която би трябвало да отрази нормативно т.нар. Европейски стълб за социалните права (набор от 20 принципа, анонсиран през 2017 година и идеята му е да се завърне "социална Европа"). Параметрите на директивата се обсъждат вече от година и половина, като първоначално, според Григорова, в тях е трябвало да има забрана на инструменти като "договор с нулеви часове". Заради натиска на европейските бизнес и работодателски организации обаче идеята за пълна забрана засега е изоставена и вместо това се върви към опит за минимизиране на влиянието на този вид инструмент. Като пример за минимизиране Ваня Григорова даде идеята за т.нар. референтен период в договора. Това е период, в който е ясно, че работодателят може да те повика на работа - за се знае кога точно работникът има ангажимент. В противен случай договорът "те връзва" - може да седиш без работа и всъщност да не можеш да си намериш друга. Според Григорова обаче референтният период не е добра гаранция – защото работодателят може да впише целия месец като такъв период и отново работникът да остане в положение да е хем на работа по договор, хем де факто без работа и без доходи, освен ако няма и допълнителна гаранция.
На изричен въпрос на Actualno.com има ли открито искане на работодателите този договор да замени сегашния трудов договор, отговорът на Григова е, че няма такова открито заявено искане. Според нея, работодателите обосновават нуждата от този вид договор заради т.нар. Индустрия 4.0 или казано по-просто – възможността да работиш не в офис, а от дистанция. Заради такава практика Uber ги осъдиха на много места – защото работещите за компанията нямат осигурителни права и осъществяват трудов дъмпинг в съответния сектор.
Двойно увеличение на извънредния или нощния труд?
Заради появили се по-истерични постове във Facebook, Actualno.com изрично постави въпроса за кой вид труд става въпрос. Ваня Григорова беше категорична, че предложението на работодателите се отнася до извънредния труд – да стане от 150 на 300 часа годишно.
По думите ѝ, всъщност Кодексът на труда забранява извънредения труд, освен в някои изключения – ако дадено производство не може да бъде прекъснато без да бъдат нанесени непоправими щети или ако има договорка между синдикат и работодател и се представи пред Инспекцията по труда. Във втория случай обаче процедурата е сложна, с няколко етапа на доказване, че това трябва да стане, уточни Григорова, която предупреди: Има две предложения на социалното министерство, като първото е да се увеличава работата по график до 12 месеца годишно (в момента е 6, при европейско изискване 4), а второто е за увеличението на извънредния труд. И за двете промени министерството иска да могат да се случат само при колективен трудов договор – но в много сектори няма синдикати и нищо не пречи работодателите да си "създадат" такива, да си договорят с тях каквото си искат, каза Григорова. Искаме ограничение и на сегашното положение – 150 часа, добави синдикалният експерт.
