България се нарежда на първо място в Европейския съюз по ръст на отделяните емисии парникови газове в резултат на икономическа активност. През първото тримесечие на тази година отделяните парникови газове в българската икономика скачат с 38% спрямо същия период на миналата 2021 година, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.
Челната тройка се допълва от Малта (+21%) и Ирландия (+20%). Увеличение в отделяните емисии се отчита в почти всички икономики на ЕС, което е индикация за възстановяване от COVID-19 пандемията.
Единствено Нидерландия (-9%) и Финландия (-9%) записват спад в парниковите газове в резултат на икономически активности. Челната позиция на България бива отчетена на фона на лидерската позиция на страната ни по ръст на индустриалното производство от началото на тази година.
Въпреки увеличението в почти всички членки на ЕС, нивата остават под предепидемичната 2019 година.
През първите три месеца на 2022 година, икономиката на ЕС е генерирала 1.029 млрд. тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2 и други парникови газове). Това представлява ръст от 7% и 6% съответно спрямо същите тримесечия на 2020 и 2021 година, но спад спрямо 2019 година. През 2019 година икономиката на ЕС е генерирала 1.035 млрд. тона еквивалент на въглероден диоксид.
През първото тримесечие на 2022 година икономическите сектори в ЕС, отговорни за отделянето на най-много парникови газове са домакинствата (24%), производството и разпределението на електрическа енергия и газ (21%) и производството (20%), следвани от земеделието (12%), транспорта и складирането (10%).
Емисиите парникови газове нарастват във всички сектори спрямо същия период на 2021 година, с изключение на домакинствата, където нивата остават на същото ниво (245 млн. тона CO2-eq).
Най-висок ръст се отчита в секторите транспорт и складиране (+21%), минно дело (+15%) и строителство (+11%).