Приемането на Водородната пътна карта, с фокус „зелен водород“, ще отвори силно перспективен иновативен сегмент, както и редица нови инвестиционни възможности. Работи се и по проекта за първата Водородна долина в България, като страната ни се стреми да бъде един от лидерите в глобален мащаб.
Това коментира министърът на иновациите и растежа Александър Пулев по повод приемането от Министерския съвет на Водородната пътна карта на България. Документът е изготвен от Министерството на иновациите и растежа (МИР) и има за цел да развие потенциала на страната в областта на водородните технологии, да ускори научните изследвания и иновациите в сектора, включително комерсиализацията на водородни технологии.
Росен Христов: Целта ни е плавен преход към зелена енергия
Пълното наименование на документа е Национална пътна карта за подобряване на условията за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство и доставка на водород за периода 2023-2026 г.
Една от основните цели е да се идентифицират всички ключови законодателни реформи, за да се хармонизират всички приоритетни оси с ЕС. Поетапното отключване на реформите може да осигури ресурс от Европа около 3 млрд. лв. в следващите години за насърчаване на водородните технологии, сочат разчетите на експертите.
Пътната карта е резултат от редица консултации, организирани с външни експерти, членове на академичната общност, работодателски организации и съгласуване с Европейската комисия. Тя се приема в изпълнението на Реформа „Разгръщане на потенциала на водородните технологии и производството и доставките на водород“ в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), като ключово изискване за третото плащане по Плана.
Проектът за водородна долина в България е един от едва 37 такива в 20 страни и един от 9-те проекта по Програма „Хоризонт Европа“, за които ЕК осигурява финансиране в първата покана за подаване на проектни предложения през 2022 г. Проектът ще бъде воден от международен консорциум. Първоначалната инвестиция е 30 млн. евро, от които 8 млн. евро ще са по линия на МИР през новата научна програма и 8 млн. евро - от ЕК – по „Хоризонт Европа“. Изграждането й трябва да започне още през 2023 г.
Министър Пулев подчерта, че по линия на ПВУ има около 140 млн. лв. за пилотни проекти с фокус „зелен водород“ и биогаз. „Допълнителни финансови възможности има и по новата програма „Конкурентоспособност“ към МИР, където може да се кандидатства за финансиране на водородни технологии по процедурите за разработване и внедряване на иновации, които ще бъдат обявени в следващите седмици и месеци“, добави той.
Националната пътна карта определя пътя за изграждане на водородна индустрия. Целта на Пътната карта е да се създаде база за съгласувана рамка за ефективно, плавно и последователно въвеждане на технологии за производство, транспортиране и използване на водород в индустрията, енергетиката, транспорта и бита, за създаване на благоприятни условия за иновации и инвестиции. Ще бъдат определени секторите и етапите за осигуряване на максимален ефект върху ангажиментите за климатично неутрална икономика, за създаване на нови вериги на стойността по отношение на водорода, за засилване на партньорството на национално, регионално и европейско ниво.
