"Няма как да постигнем реформа в правосъдната система без парламент". Това заяви президентът Румен Радев по време на XV среща на бизнеса с правителството, посветена на сферите на икономиката и техните решения. Именно там той уточни, че до края на седмицата (в петък, 15 октомври), ще дойдат преговарящи от ЕК и България ще опита да извоюва 2040 година като годината, в която да спрем мощностите си на въглища. Сега в Плана за възстановяване е записана крайна дата 2038 година, като досега, при управлението на Бойко Борисов, е преговаряно за 2035 година.
„Подходът – виждате го в парламента какъв е. Видяхме как се написа нова Конституция за един ден и една нощ, тя беше внесена в деловодството на Народното събрание и катастрофира“, посочи Радев за съдебната реформа. Президентът видял една партия, която внесла в деловодството в НС с 26 подписа предложения за промяна в Конституцията, при положение, че необходимият брой подписи е няколко пъти по-голям. Вече усъвършенстването на подхода, същата партия казала в изминалия парламент, че няма да внася предложения, но нека всички да се съберем и да обсъдим идеите, посочи Радев.
Това, което президентството е направило за промени в съдебната реформа е системни консултации, да се чуе гласът на всички. Дори самият дебат е по-важен от написването на законови и конституционни промени. Без върховенство на правото не можем да имаме просперираща икономика и проспериращо общество, изтъкна държавният глава. Така и ние сме разработили един според мен изключително аргументиран вариант за поправка в Конституцията, изтъкна Радев.
Той ще продължи дебата с партии и обществеността, но най-добре е консолидирано да се подходи към промените в Конституцията. Когато правителството внесе плана, там ще има ясен ангажимент, че съдебна реформа ще има, уточни Радев.
Във връзка със „Зелената сделка“, Радев предупреди, че страната не саботира зеления преход, а иска да го ускорим, защото ако бързаме прекалено, той ще катастрофира и ще трябва да се връщаме назад.
По думите му държавите в ЕС тръгват от различни нива и има държави, в които ВЕИ-тата фигурират много по-добре в микса, разполагат с по-добър финансов ресурс. Трябва да работим за зеления преход, но трябва да го правим устойчиво, внимателно и справедливо, настоя Радев.
Зелената сделка е типичен пример за грешно планиране. Нещата трябва да се рационализират, да се направи възможно най-дългият преход и да се отиде много отвъд простите неща кой и как ще си плати сметките, каза от своя страна банкерът Левон Хампарцумян.
Бъдете смели и категорични, защото общественото мнение в Европа ще се обърне и ще трябва да имаме един по-рационален план, настоя Хампарцумян.
Служебният премиер Стефан Янев се съгласи с Хампарцумян и заяви, че разликата в политическото представителство на държавите-членки на ЕС и технократите в Брюксел е въпрос, който се решава на общоевропейско ниво. Служебният кабинет показа, че се работи, открито, прозрачно и при спазване на закона, увери Янев и добави, че промени се правят само в рамките на закона. Кой може да работи и кой не може да работи – зависи от наредбата в закона, уточни Янев.
Той коментира и Зелената сделка. По думите му правителството ще реши до края на седмицата каква индикативна дата да предложи на Европейския съюз за спиране на използване на тока от въглища в страната. Янев припомни, че 38% от средствата, предвидени в българския план за възстановяване и устойчивост, на стойност 12 млрд. лева, са насочени към подготовка за изпълнение на тази цел. Премиерът каза още, че е нужна допълнителна енергийна стратегия за прехода, която да се постави на дискусия и да се одобри от парламента. За премиера ключовото е при този преход никой да не е изоставен. Янев отказа за момента да коментира в детайли българската позиция по Зелената сделка, защото предстоят разговори в ЕК и България "не иска да си свали картите предварително".
До месец се чака проект на стратегия за енергийния преход
Янев каза, че вече е назначил междуведомствена група, която да изготви проект за енергийна стратегия на България в рамките на месец. Той припомни, че Зелената сделка е един от водещите приоритети на Европейската комисия и целта й е да превърне Европа в първия въглеродно неутрален континент. Янев подчерта, че за България този преход ще е най-тежък в сравнение с всички членки на ЕС, тъй като въглеродният интензитет на икономиката е 4.3 пъти по висок от средния за съюза. Според Янев в бъдеще от подкрепа ще се нуждаят както бизнесът, така и общините. По същата тема президентът Румен Радев отбеляза, че най-важното е да се намери баланс между начина, по който се прави преходът и колко време отнема. "Ние искаме да осигурим зеленият преход, но не трябва да бързаме прекалено, защото иначе, може да катастрофира", каза още държавният глава.
