Измина още една година, през която правителството тупка топката по големите енергийни проекти, все още липсва многократно обещаваната дългосрочна стратегия за развитие на сектора, а за либерализацията на пазара и дума не се чу.
2015 година започна оптимистично с новини за стопяването на трупания с години тарифен дефицит в Националната електрическа компания (НЕК), който в един момент достигна сумата от 800 млн. лева. Това породи определени очаквания за дългочакани промени в сектора, но с малки изключения оттогава на енергийния фронт няма нищо ново.
АЕЦ "Белене"
Изпратихме 2017 година с поредния доклад за Втора атомна, този път родна разработка - на БАН и група общественици. Текстът стана публичен още в първите работни дни на тази година, но и това не даде ясен отговор нужна ли ни е още една ядрена централа и АЕЦ "Белене" ли е отговорът на проблемите ни в енергетиката.
Така годината започна ударно с обещания за бързо изработване на план за действие и организиране на търг, на който водещи компании да подадат своите оферти. Това така и не стана факт, макар през декември енергийният министър Теменужка Петкова пред Народното събрание повдигна леко завесата какво ще очакваме от инвеститорите - цена под 9 млрд. евро, никакви ангажименти от държавата и предимство, ако операторът на новите мощности е АЕЦ "Козлодуй". Защо беше посочена тази цена обаче така и не стана ясно, след като изчисленията на БАН са базирани при цена за проекта от максимум 10,5 млрд. евро - или има ново обстоятелство, за което ще научим през 2019 година? Какво означава и новите мощности да бъдат оперирани от старата централа също не беше уточнено.
Енергийният министър обещава и блокираща квота за държавата, тоест над 33% от проекта, за да може да бъдат отхвърляни решения при гласуване в Управителния съвет, на базата на активите, натрупани досега - оборудване, терени и разрешителни за изграждането на централата. Тяхната стойност обаче не надхвърля 3 млрд. лева, тоест около 1,5 млрд. евро и на тази база трудно може да се настоява за правото да се блокират важни решения за проекта (при цена 9 млрд. евро т.е. цели 7,5 млрд. евро ще са в други, а не държавни ръце), но предвид важността му стискаме палци тази невъзможна от математическа гледна точка задачка да има решение.
След запитване от българския депутат в Европейския парламент Светослав Малинов не става много ясно и как точно Брюксел гледа на този проект - като нов или като подновен. Уверенията на правителството са, че правилата дават възможност за създаване на съвместна компания, която ще уведоми Европейската комисия за настъпилите промени, най-малкото заради новия стратегически инвеститор след отказа на германската RWE. За властта това не представлява ново искане за одобрение на централата.
АЕЦ "Белене" беше нотифицирана от Брюксел през 2007 година, тоест преди аварията във Фукушима, след която много от правилата в сектора бяха изменени и не е много ясно дали не сме прекалено оптимистични, очаквайки бързо и безболезнено разглеждане на проекта. Европейските власти не могат да забранят каквото и да е било строителство на енергиен проект, защото всяка страна има правото да избере сама своя енергиен микс. Институциите обаче могат да бавят с години разрешението за експлоатация, ако условията не им се виждат добри. Пример за това е унгарската АЕЦ "Пакш" 2, за която Москва и Будапеща се разбраха още преди години, а първата копка се бави. Именно по тази причина АЕЦ "Белене" с всички свои разрешения от българските и европейските власти е привлекателна за инвеститорите, защото строителството ѝ може да започне веднага, а не след неопределен брой години.
Колкото за интереса към втора ядрена централа у нас правителството в лицето на енергийния министър Петкова и вицепремиера Томислав Дончев е уверено, че такъв ще има. Сигнали дават от Китай, Франция (Areva), че дори и от Корея и разбира се руската "Росатом", която е конструктор на оборудването. На заседание на ЕБВР в Лондон премиерът Бойко Борисов дори заговори за "балканска централа", финансирана от банката. Със сигурност всеки един от този сектор обаче очаква конкретните параметри на проекта, а какви ще бъдат те, вероятно ще разберем началото на 2019 година. За подробности като печеливш проект ли ще е, може ли всъщност ядрена централа да е губещо предприятие и къде остава ядреният риск, вероятно ще чакаме още.
Газови (раз)връзки
Ударно започна 2018 година и за големите газови надежди. Обнадеждени от първите обществени поръчки на проектната компания, всички очакваха първата копка за новата газова връзка с Гърция (IGB) през лятото, вероятно като кулминация на европредседателството. Проектът се бави близо десетилетие и не е голяма изненада последвалите редица обжалвания и спиране на тръжните процедури. Така в крайна сметка годината завършва без избран изпълнител на строителните работи или доставчик на тръбите.
Самата връзка е един от важните газови пътища за друг мечтан от премиера ни проект - хъб "Балкан". През IGB страната ни има потенциал да получи газ от Каспийско море, който ще тече по Трансадриатическия газопровод (TAP), от бъдещия терминал за втечнен газ в Александруполис (в който България заяви интерес), както и от планирания EastMed, по който Европа има шанс да получи синьо гориво от новата газова бонанза в Средиземно море (във водите около Египет, Израел и Кипър). Или с други думи - реално откъсване от "Газпром" и руския газ и нов източник на суровина, който е с потенциал да превърне думата "конкуренция" във фактор за газовия пазар.
Надеждата за друга газова артерия, с която да бъде захранен "Балкан", е втората тръба от "Турски поток". За нея, съвсем по сценария на Москва, се борят България и Гърция, въпреки че засега не е много ясно готова ли е София да се превърне от транзитьор в търговец на природен газ на фона на липсващите газови хранилища. Депутатите обаче отвориха вратата на тръбите със скоростна промяна в енергийната ни стратегия, която е със срок до 2020 година.
Този нов газопровод има потенциала съвсем да скара страните от Източна Европа - дава алтернативно трасе на газа, прескачайки Украйна. От "Газпром" обаче заявяват, че целта съвсем не е изолация на Киев, а сигурност на доставките и ако Украйна предложи атрактивни условия, газовият поток ще може да продължи и оттам. А това намеква за разразяването на истински войни за транзитните такси между страните в региона, на което Брюксел и копче не може да каже - нали се стреми към именно конкуренция и свободен пазар.
Всъщност газовият пазар в Източна Европа би трябвало да е малко по-свободен след решението на Европейската комисия по делото за злоупотреба с господстващо положение срещу "Газпром". Брюксел обвини руския гигант още преди години, но едва през месец май публикува своето решение, с което наложи на "Газпром" да се откаже от редица блокиращи практики и позволи на българското правителство да преговаря по условията за доставката на руския газ и цената му. Засега София не прави стъпки в тази насока, а надеждата е това да е продиктувано от факта, че договорът на този етап ни удовлетворява - в него все още се възползваме от отстъпките на Москва, свързани с "Южен поток".
За финал на годината обаче ЕК лепна глоба от 77 млн. евро на БЕХ заради държавен монопол върху газовата инфраструктура.
Невъзможната енергийна свобода?
Широко дискутираната либерализация на енергийния пазар също зацикли през тази година около разработването на правилата, а работата на енергийната борса на няколко пъти показа, че още трудно се справяме със свободата на пазара и нормалните принципи на търсене и предлагане могат да бъдат преглътнати само, ако цената на тока е ниска. От тази година с поредната промяна в енергийния закон всички производители предлагат своята енергия през борсата, но в края на годината бизнесът отново се оплака от скъпата енергия и вещае апокалипсис с цените на всичко след Нова година.
Апокалипсис обещават и миньорите, ако затворим термичните централи в Маришкия басейн. По казуса правителството работи за дерогация от европейските екологични правила, въпреки че и тук в последните месеци не е много ясно докъде сме стигнали. Темата е много чувствителна - мините и централите дават работа на хиляди, но вредните емисии тровят всички, нищо че за това се сещаме едва, когато можем да видим въздуха, който дишаме.
На фона на недоволството в Маришкия басейн някъде потъват и резултатите от преговорите на правителството с двата "американски" ТЕЦ-а в региона. Дългосрочните договори, по които се изкупува енергията им при преференциални цени, се анализират от Европейската комисия и сигналите от Брюксел сочат, че те не отговарят на правилата в общността относно държавната помощ.
Последната публична информация сочеше, че енергийното министерство и инвеститорите преговарят за компенсацията от разтрогването на тези договори. И после всичко замря.
Засега решение беше намерено само за зелената енергия - техните преференции ще бъдат поети от специален фонд и така ВЕИ-централите вече могат да излязат на свободния пазар и вече да не тежат на НЕК, един от малкото ходове напред през 2018 година.
