Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

България през 2018 година: Гинка Върбакова и изЧЕЗващия инвеститор

23 декември 2018, 17:00 часа • 13625 прочитания

Късният следобед на 22 февруари 2018 година изненада голяма част от енергийния сектор у нас със съобщение от чешката компания CEZ Group за продажбата на активите си в България. Още повече, че само часове по-рано енергийният министър Теменужка Петкова беше в Народното събрание пред ресорната комисия и не даде индикация, че ще има новини от Прага.

Недоумение всъщност събуди не толкова новината за излизане на компанията от страната, защото за това се говори отдавна, а и CEZ през последните години променя профила си и поетапно се изтегля от Балканите, колкото избраният купувач - малкоизвестната "Инерком България". За хода на сделката съдехме по публикации в изданието"Лидови новини", собственост на чешкия премиер Бабиш, и от казаното от ухо на ухо. Липсата на информация пък роди редица каламбури в социалните мрежи и собственикът на компанията доби публичност като "Гинка от Пазарджик" и "леля Гинка", която вместо да плати сметките за тока взела, че си купила директно енергото... Бившият енергиен министър Делян Добрев, сега председател на парламентарната комисия по енергетика, дори си призна, че първоначално е сметнал информацията за продажбата за така модерната в последно време "фейкнюз" и също се пошегува, че правителството можеше поне да ѝ предложи да купи и реакторите за АЕЦ "Белене" и така да се сложи край и на тази енергийна драма.

Оказа се обаче, че собствениците на "Инерком" - Гинка Върбакова и нейният съпруг Славчо, са много добре познати на енергийния министър Теменужка Петкова и макар тя да беше категорична, че не е знаела за хода на сделката, беше принудена да подаде оставка, за да замаже поне малко зараждащия се скандал - само че тя изобщо не беше приета, просто беше подмината с мълчание. Премиерът Бойко Борисов пък видя сценарий за сваляне на правителството и обеща да "разнищи до край" сделката, за да няма никакви съмнения.

Но вълната продължи да набира скорост и заваляха редица въпроси и на първо място: как компания с активи за около 100 млн. лева, базирана в Пазарджик и управляваща едва няколко соларни парка, ще има капацитета да бъде собственик на активи за милиарди, част от националната сигурност, и да обслужва над 2 млн. крайни потребители? Ще може ли да осигури 350 млн. евро, за каквато неофицално се говореше, че е цената на ЧЕЗ България, както и други знайни и незнайни допълнителни тежести, като например заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), и ще стане ли това без да бъдат заложени самите активи, които придобива?

Оставката на Петкова, обещанията на Борисов и обясненията на щастливия купувач Гинка Върбакова не успокоиха гнева на опозицията, която настоя за проверки на всякакво ниво, за съставянето на анкетна комисия в парламента, както и държавата да поеме управлението на активите на CEZ в свои ръце. Така, по искане на БСП, в Народното събрание беше съставена поредна временна анкетна комисия, която за няколкото месеца на своето съществуване търпеливо изслуша и собственика на "Инерком" Гинка Върбакова, и обясненията на замесени институции, сред които ДАНС, разузнаването, главният прокурор, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за финансов надзор (КФН) и банки, които бяха заявили интерес да отпуснат заем за покупката на активите на чешката компания у нас. От CEZ потвърдиха официално информацията в своя позиция до депутатите, че многократно са изпращали покана към правителството да изкупи бизнеса им в България, но отговор така и не са дочакали.

В резултат на всички тези заседания, получени и изчетени становища депутатите, водени от Жельо Бойчев от БСП, заключиха, че не могат да открият причина сделката да бъде спряна институционално, но пък посочиха доста проблеми при приватизацията на активи в миналото - след изминалите години тези заключения сякаш остават за протокола.l

В работата си депутатите уж трябваше да повдигнат въпроси като например за ролята на чешкия гражданин Никола Молчан и връзките му със собствениците на "Инерком" - семейство Върбакови, които докрая обаче останаха неизяснени. Разследваният за три убийства чех, едното от които в България, който има редица бизнеси и партньорства в България - включително с Мая Христова, считана за приближена до Бойко Борисов, не беше познат на главния прокурор Сотир Цацаров, когато той се изправи пред анкетната комсия за ЧЕЗ, отговаряйки на въпрос на червения депутат Крум Зарков. От CEZ официално потвърдиха, че Молчан е бил преводач на българската група, отишла в Прага, за да сондира мненията относно участието на държавата България в продажбата.

В крайна сметка ръководителят на временната комисия за ЧЕЗ Жельо Бойчев реши, че има по-интересни занимания от политиката и макар засега да остава депутат, публичните прояви на Бойчев станаха по-редки. А комисията реши да засекрети всичко около Молчан. Министър Петкова запази поста си, след като за нея се застъпи вицепремиерът Валери Симеонов. Правителството пък в рамките на няколко седмици на няколко пъти промени позицията си за сделката - от желание за покупка на активите чрез изкупуване на дял в "Инерком" и изпращане на Върбакова в Прага да преговаря за тази възможност, до позицията, че сделката си е между два икономически субекта и ако няма нарушения по нея и Върбакови успеят, нека я финализират.

Между временно "Инерком" уведоми Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за хода на продажбата и зачака разрешението от регулатора, което изглеждаше чисто формално на фона на желанието на енергийния Давид да гътне Голиат. Комисията обаче също успя да изненада енергийните среди отсъждайки, че покупката не може да бъде осъществена. При обединението "Инерком" със своите шест парка с мощност от малко над 21 мегавата и ЧЕЗ България със своята единствена централа с под 5 мегавата мощност, или общ дял от 2,5% от цялото производство на соларна енергия в страната, може да се установи монополно положение в този сектор, заявиха от КЗК. Така най-накрая държавата си отдъхна - пречка за финализирене на сделката беше намерена, а решението реално постави под въпрос въобще продажбата на активите - вече трябва да се търси инвеститор с по-малко активи, а вероятно и опит, в енергетиката и от "Инерком".

Аргументите на КЗК съвсем очаквано бяха определени като неоснователни и накараха участниците в сделката да атакуват решението в съда, а в опит да спаси сделката Гинка Върбакова все пак реши да се откаже от своя "слънчев" бизнес, за който преди 10 години е помогнал друг чешки инвеститор - Зденек Земан, осигурявайки чрез заем, вече изплатен, към 80% от нужните пари. След съдебно решение антимонополната институция се съгласи отново да разгледа казуса, макар че отначало настояваше, че съдът ще реши всичко по казуса.

След бурните обсъждания и месеците в търсене на причина сделката да бъде спряна все още е трудно да се каже дали "Инерком" ще бъде новият управник на енергийната мрежа в Западна България. Още в първите часове, когато стана ясно, че са предпочитаният купувач, от компанията бяха категорични, че ще финансират сделката със заеми от "големи международни банки". Кои са те остана търговска тайна, но в началото на декември изтече крайният срок за плащането и се оказа, че "Инерком" май не са успели да си осигурят парите и Гинка Върбакова не беше допусната в надзорните съвети на ЧЕЗ Електро и ЧЕЗ Разпределение. След това стана ясно, че CEZ Group официално се е обърнала към втория в класирането - индийската India Power. За тази компания вече веднъж се заговори след информация на Ройтерс, че те са сред предпочитаните от CEZ купувачи. Оказа се, че компанията играе чрез свой български партньор - търговецът на електроенергия Future Energy, който обаче безславно фалира без много шум в края на 2017 година - след решение на КЕВР, че не е изпълнила договори за доставка на ток. "Инерком" обаче увери, че нищо не е загубено, но в Чехия се заговори, че офертата на Върбакова вече не се ползва с приоритет.

Независимо от това кой ще бъде новият собственик на активите на CEZ в България фактът е, че големите инвеститори един по един напускат страната, а на тяхно място не идват други. Така бавно затъваме и възможността пазарът и икономиката ни някога да станат нормални все по-видимо се отдалечава.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес