България официално е против намерението на ЕС да приравни розовото масло и други етерични масла с белина. В парламента, Стоян Таслаков от „Възраждане“ попита дали ЕС наистина готви ново категоризиране на етеричните масла и в частност българското розово масло и каква е българската позиция.
„Да, представено е ново предложение на ЕК през 2022 за регламент на ЕП и Съвета на ЕС за изменение на регламент 1272 от 2008 относно класификацията, етикирането и опаковането на вещества и смеси. То е част от публикуваната в края на 2020 г стратегия за устойчивост в областта на химикалите, която от своя страна е едно от направленията на европейската "зелена" сделка, предвиждаща засилване и опростяване на правната рамка за химикалите с цел да гарантира среда без токсични вещества“, заяви Атанас Пеканов – служебен вицепремиер по управление на еврофондовете.
По думите му преразглеждането на този регламент цели да се гарантира, че всички опасни химикали се класифицирани по подходящия начин в целия ЕС, да се подобри информираността относно опасностите, да се гарантира, че правилата се прилагат от всички участници във веригата на доставки.
Съществен аспект е дефиниране на понятието "вещество с повече от една съставки". Пеканов обясни, че класифицирането става на база информацията за отделните съставки, включително примеси и добавки, а не за самото вещество.
“Този подход може да доведе до промяна в класификацията на някои вещества, което впоследствие да засегне тяхната употреба. Независимо от биологичния си произход, етеричните масла, включително розовото масло, към настоящия момент се третират като химични вещества, които са регистрирани като такива в Европейската агенция по химикали и понастоящем са класифицирани в 4 класа на опасност. Новият подход може да промени тази класификация“, подчерта Атанас Пеканов.
Какво е извършено до момента от българска страна
На 13-ти март Министерството на икономиката и индустрията е изготвило рамкова позиция по казуса. На 25-ти април тя е изпратена на Народното събрание. Координирана е с Българската камара на химическата промишленост, с Българската асоциация на циментовата индустрия, Българската асоциация по етерични масла, парфюмерия и козметика, Българската петролна и газова асоциация, Българската асоциация за защита на растенията и Българската стопанска камара, с които е постигнато съгласие за основните цели.
Накратко съдържанието на българската позиция е: "България изразява сериозна загриженост относно предложения подход за класифициране на веществата, съдържащи повече от една съставка в някои класове на опасност и няма да подкрепи проекта на регламент при липсата на решение на въпроса. Ще се търси вариант за постигане на изключение по отношение на етеричните масла, като на този етап обхватът на понятието "вещество с повече от една съставка" е твърде широк в така предложения регламент, което ще наложи множество допълнителни изпитвания, тестване и допълнително време и разходи за иконочиските оператори“.
Пеканов добави, че институциите на ЕС работят активно за представяне на тази българска позиция заедно с други страни в Съюза. За да се постигне това изключение обаче, е важно повече държави членки да искат това.
Представителите на България от всички политически групи в Европейския парламент се обединиха с обща позиция в защита на българското розово масло и лавандула, информираха от структурите на „ГЕРБ“ и „Възраждане“. Те поискаха пълно изтриване на всички текстове в регламента за класификация, етикетиране и опаковане на химикали (CLP), които разглеждат етеричните масла като химическа смес.
За първи път от началото на членството на България в ЕС българските евродепутати се консолидират в защита на общонационална позиция на толкова ранен етап от законодателния процес.
Те настояват етеричните масла да не се разглеждат като съвкупност от химически елементи, а в цялост, защото са продукт с напълно естествен и променлив състав. Тоест, за тях не може да се прилага същия подход в класификацията както при химическите смеси.
Българските евродепутати настояват да се запази сегашният режим за третиране на етеричните масла и да се премахнат всички разпоредби, които биха довели до затруднения в дейността на българските производители и преработватели на етерични масла, включително на розопроизводителите и розопреработвателите.
Тяхната позиция е, че етеричните масла не трябва да бъдат класифицирани и третирани като смес от химически елементи, а като отделна натурална единица с променлив състав и концентрация. Това е така, защото съставът на розовото масло не е константен, а зависи силно от условията, в които виреят розите - метеорологичните особености, киселинността на почвите, честотата на валежите и др., тоест те са вещества с многобройни съставки, които в различни условия могат да варират като количество и наситеност.
