Българският министър на икономиката Драгомир Стойнев се срещна с еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, за да обсъдят бъдещето на спонсорирания от „Газпром” газопровод „Южен поток”. Двете страни обаче предложиха тотално различни интерпретации на дискусията си, пише Euractiv.
Пред журналисти след срещата Стойнев заяви, че „Южен поток” няма да бъде спрян и отхвърли призивите на Европейския парламент за замразяване на проекта. Преди седмица ЕП прие резолюция, в която настоява да се намали газовата зависимост на Европа от Русия, като се диверсифицират доставките на синьо гориво.
Но Стойнев, който е приближен на лидера на социалистическата партия в България Сергей Станишев, продължава да твърди, че строежът на „Южен поток” ще започне през юни, както си е по план. Той обвини дясноцентристката опозиция в България, че е дала грешна информация на Еврокомисията в опит да „саботира” проекта. Лявото правителство в България е ентусиазиран защитник на газопровода.
Българският министър каза, че първата станция на „Южен поток” ще бъде изградена на 2 км от брега на Черно море, а не на 20 км, както е заявила опозицията. По думите му това представлявало „голяма разлика”.
Според Стойнев европейските енергийни директиви не важат за морските части на газопровода, а само за тези на сушата. Той обеща, че София ще информира Комисията за промените в спорния енергиен закон в България преди те да бъдат приети на второ четене. (Припомняме, че на 4 април Народното събрание одобри законови промени, чрез които „Южен поток” може и да не бъде съгласуван с европейското законодателство, по-специално с директивите около Третия енергиен пакет - бел.ред.). Министърът твърди, че строителството на газопровода ще започне независимо от законовите проблеми и някои недоизяснени неща между България и Русия.
Думите на Стойнев обаче май не убедиха Европейската комисия. Сабине Бергер, говорителката на Йотингер, заяви пред Euractiv, че ЕК е разтревожена заради промените в българския енергиен закон. Тя подчерта, че законите на ЕС важат за всякаква инфраструктура под юрисдикцията на ЕС, което включва българските териториални води.
„Дължината на секцията на сушата – дали ще е 2 км или 20 км – не е релевантна към това важи ли европейската газова директива или не”, заяви Бергер. Тя добави ЕК е притеснена и от по-широкото Междуправителствено споразумение на България с Русия по отношение на „Южен поток”.
Според анализ, който ЕК направи на споразуменията между България и Русия, България е предоставила възможно най-лекия данъчен режим на „Газпром”, което противоречи на нормите в ЕС. Друго противоречие – според договорките тарифите за ползване на газопровода ще бъдат определяни от компанията, докато европейските закони предполагат това да се прави от националния регулатор.
„Ако „Южен поток” бъде построен и използвана в нарушение на европейските закони, Комисията ще вземе необходимите мерки”, уверява Бергер.
