Българската стопанска камара е против разширяването на правомощията на Националната агенция по приходите, информира БГНЕС.
В становище по проекта за промени в ДОПК от БСК изразяват категорично несъгласие с предложението "органът по приходите да може да изисква пояснения от страна в ревизионното производство по реда на чл. 45 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)". Сред аргументите на камарата са, че на приходната агенция и нейните служители се предоставят неприсъщи функции, специфични методи и инструменти, използвани от органите на дознанието и следствието, за които служителите нямат необходимата подготовка.
"Не е представена оценка на въздействието на необходимия допълнителен административен капацитет и бюджетни разходи и очакваните ефекти. Предлаганата промяна ще доведе до повишаване на разходите на бизнеса и в частност на малките предприятия, ще нарасне необходимостта от ползване на юридически консултации и адвокатски услуги.
Разширяват се инструментите за селективен натиск върху бизнеса, конкретни физически лица – служители и собственици на съответните дружества при неизяснени процедури и условия за осъществяване на непосредствени контакти с длъжностни лица, създават се допълнителни възможности за корупционни действия и практики от страна на служителите на приходната администрация.
Предложенията увеличават значително административната тежест, категорично не съдействат за съкращаване сроковете за приключване на административните производства и силно контрастират с нереализираните предимства и възможности на електронните услуги, управление и контрол върху стопанската дейност и администриране на данъчните задължения.
БСК е и против отмяната на правото на данъчно задължените лица (ДЗЛ) да получават присъдени в тяхна полза суми, обезщетения и направени разноски при спечелване на дело. „Това означава НАП да не носи отговорност за неправомерни своите действия и тежестта в съдопроизводството да падне изцяло върху ДЗЛ, независимо от изхода на съответното производство", се казва в мотивите на камарата.
Друга предложена промяна - заличаване на действащия чл. 236, също среща неодобрението на БСК, тъй като по този начин се отнема правото на длъжника при несъгласие да поиска възлагане на нова контролна оценка. По този начин не само му се нанася пряка вреда, но и го поставя в неизгодна и зависима позиция. В позицията си БСК предлага действащият принцип на „мълчаливи отказ“ да се замени с „мълчаливо съгласие“.
Становището е изпратено на вниманието на Комисията по бюджет и финанси при 43-то НС, както и до всички парламентарни групи.
