Чувам и някакви такива цифри – лично аз не съм се натъкнала на такива. Поскъпването е по-малко от 10 стотинки. Това заяви Мариана Кукушпева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България в коментар относно поскъпването на хляба, което се изчислява в някои региони на 20, дори 30 стотинки.
В пазарен аспект не може да се коментира по този начин цената на хляба, каза още Кукушева във връзка с инициативата на земеделския министър Румен Порожанов да моли големите търговски вериги да сложат цена на хляба, в която няма печалба. Според председателя на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България Порожанов действал съгласно законова поправка от времето на кабинета "Орешарски", създаваща съгласувателна комисия с бранша, която си стои на хартия и няма практическа полза от нея. Пазарът не се нуждае от регулация, но пък мъдри хора казват, че няма по-силно нещо от държавата. Цената на хляба се определя от стойността на енергоносителите, от стойността на суровината, от стойността на труда и от ДДС, изброи Кукушева пред Нова телевизия.
По въпроса с ДДС-то председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България поиска диференциране и даде два примера – туризмът е с по-ниска ставка, хазартът – също, като и двата бранша се развиват отлично. Кукушева се обърна задочно към финансовия министър Владислав Горанов, като каза, че ако ДДС се намали, всички потребители в България и най-вече пенсионерите с най-ниски пенсии ще усетят в дългосрочен план устойчива цена на хляба. Тя добави, че без корекция на ДДС е абсурдно да се каже докъде може да стигне поскъпването на хляба и че сега е времето, в което, преди приемането на бюджета догодина, трябва да се мисли за стъпката с ДДС-то.
Същевременно експертът от ИПИ Калоян Стайков отказа да говори за "психологическия фактор" относно хляба и цената му. Той обаче смята, че най-сериозният фактор е поскъпването на пшеницата на международните пазари. За мен е изненадващо участието на министъра, но показва в каква посока мисли правителството и тя не е най-добрата, смята Стайков. Според него решението е само едно – повишаване на реалните доходи, за да не се усеща поскъпването на определени стоки. Ролята на държавата е да създава условия за бизнеса да се развива, той да наема хора, те да печелят все повече и повече. Не може при всяка лоша реколта някой министър да каже "ама не може така" – лоши години сме имали и преди, ще има и в бъдеще, обобщи експертът.
Стайков напомни, че до 2008 година догонвахме доходите в ЕС бързо, след това, до 2014-5 година "нещата замръзнаха". А относно ДДС-то той не се съгласи, че това ще изсветли бизнеса. И защити тезата, че не бива да има диференцирано ДДС.
