Спокойна и уютна е атмосферата в дома за стари хора в Добрич. Настанените в него възрастни контактуват не само с хората от средата си, но и се срещат с приятели, посещават театрални постановки, изложби, музеи, а техният хор „Лира“ печели отличия на конкурси.
Децата на много от настанените в дома са в чужбина, но това не е пречка да контактуват с тях, благодарение на модерните технологии. Сградата е обезпечена с безжичен интернет, което дава възможност за онлайн връзка с всяка точка на света.
„Имам таблет“ – показва го 75-годишната Веска Тодорова. Тя е в една стая със своята близначка, а от златните ръце на двете излизат изящни плетива и красиви гоблени. Споделя, че се включва във всички мероприятия, грижи се за цветята в дома.
„Аз съм младо момче“, шегува се с годините си 86-годишният Иван Русев, по-известен като Национала, тъй като е бил в националния отбор по футбол. Гордее се, че през 1954 г. в София нашият тим завършил 1:1 с английските национали. И обяснява, че се чувства с младежки дух благодарение на празниците и разнообразния живот, който ръководството на социалния дом осигурява. „Тук е прекрасно – честваме си празниците, пеем песни, благодаря на ръководителите на този дом, изключително големи грижи полагат. Денят е разнообразен, не е като да си между четири стени у дома“. Вероятно затова, когато дъщеря му се върнала от Южна Африка и го уговаряла да се прибере вкъщи, отсякъл: „Тук ми е по-добре, честваме си празниците, събираме се, уважаваме се, обичаме се“.
Музикалната кариера на 94-годишния Атанас Генчев продължава и в дома за стари хора. Самият той е професионален музикант – основател на Добруджанския ансамбъл, свирил във военния духов оркестър, бил е първи кларнетист в симфоничния оркестър. При постъпването му в дома, по молба на директорката, сформира хор „Лира“, в който пеят около 20 възрастни. „И народни песни пеем, и стари градски песни, и танцова музика. Явяваме се на конкурси и с народни песни, и със стари градски песни. Ходихме на конкурса „Листопад“ във Варна и се върнахме с трето място. Тази награда е много ценна, защото конкуренцията е голяма – там се явяват хорове от цялата страна и за нас третото място е голям успех. Редовни участници сме в конкурса в Крапец, също и в Тервел – в конкурс на самодейността в домовете за стари хора. И винаги с награди се връщаме“, доволен е той.
„Преди да дойда в дома съм ходил в други домове на почивка като бях към социалния патронаж, но като нашия дом подреден не съм виждал. Тук още от входа си личи, че е подреден. В домовете в другите големи градове са по 4-5 души в стая, а тук сме по двама – като на хотел. С гардероби, обзаведени стаи. Спокоен съм, има развлечения, събираме се, пеем, играем. Ако си сам вкъщи какво ще правиш, а тук празнуваме, томболи, награди, добре е. Вкъщи, ако паднеш, няма кой да ти почука на вратата“, разсъждава 90-годишният Георги Ганчев.
Злополука с крака затвърдила убеждението на 74-годишната Гинка Петрова, че в семейната си къща няма да получи грижите, каквито са в дома. Дъщеря ѝ със семейството си е в Кипър, синът ѝ – в Пловдив. И не само заради медицинските грижи и прясно приготвената храна в дома, но и развлеченията, които тук се осигуряват на домуващите – посещения на театър, на изложби.
Заедно със съпруга си в дома в Добрич е Тодорка Колева. „Празнуваме си рождените и именните дни, грижим се за градинките“, споделя тя. Работила е като управител на ресторант в Пловдив и във военно поделение, където бил и съпругът ѝ.
Бившата детска учителка Лунка Иванова също е доволна от живота си в дома. Децата ѝ са в чужбина, а тук се чувства като сред роднини.
Възрастните хора не пропускат празниците. За посрещането на Баба Марта сами са изработили красиви мартенички. За Великден ще боядисват заедно яйца, използвайки традиционни техники.
А в параклиса в дома всеки може да остане сам със себе си, да се помоли за себе си и близките си, да запали свещичка за хора, които вече не са на този свят.
Три са държавните домове за стари хора на територията на Добричка област – в областния център, в тервелското село Полковник Савово и в крушарското - Добрин.
Домът за стари хора в Добрич се слави като един от най-желаните - при капацитет от 115 души, чакащите са 170, споделя директорът Антоанета Пантелеева. Сградата е в градския парк „Свети Георги“ и е строена специално за нуждите на възрастни домуващи. Отваря врати през 2002 г. За настанените се грижи персонал от 50 души – наред с денонощното медицинско обслужване, на разположение на възрастните хора са санитари, социални работници, терапевт, бръснаро-фризьор, технолог, отговарящ за подходящата храна. На всеки настанен се изготвя оценка на потребностите и план за подкрепа и за здравни нужди. Сградата е газифицирана, а всяка стая е със санитарен възел и настанените са по двама. Обзавеждането е съобразено с нуждите на домуващите, казва директорът Пантелеева.
Домът за възрастни хора в Полковник Савово отваря врати през 2011 г. Преди да приюти домуващи от третата възраст, сградата е била училище и детска градина. След закриване на учебните заведения в селото, причина за което е демографската криза, базата е основно ремонтирана и приспособена за настаняване на стари хора. Изградена е и рампа за достъп на хора с увреждания. Капацитетът на дома е 25 души, а озелененият двор е с площ 7 дка.
Детски гласове са звучали и в сградата на дома за стари хора в крушарското село Добрин. Първите възрастни домуващи тук са настанени през 2005 г. след цялостен ремонт и модернизация на базата.
Настаняването в домовете за стари хора става от дирекция „Социално подпомагане“, а условието е да са български граждани или постоянно пребиваващи в страната ни.
