Тя е на почти една година и е едно от най-слънчевите бебета, които сте виждали. Обича да си играе, говори на свои език и скоро ще се научи да ходи. Дарина е нормално и здраво бебе, което обаче не е било планирано да се ражда. Тя е трябвало да умре, по решение на лекарска комисия и поредица от лекари. Същите тези лекари, според които бебето няма стомах, ще се роди със синдром на Даун, има сърце от дясно и още поредица от различни диагнози.
Историята на Дарина беше разказана в социалната мрежа от нейната майка - Борислава Иванова и за пет часа събра над 2000 харесвания и хиляди коментари и споделяния. История, която отразява силата на една майка и борбата й за едно бебе, за което според лекарите няма надежда.
Бременността на Борислава вървяла добре до 13-та гестационна седмица, когато при контролен преглед се вижда уголемена нухална гънка в плода. Пет седмици по-късно, лекуващият лекар в град Добрич все още не е определил причината за проблемите и препоръчва прекъсване на бременността. Борислава отива на втори лекар, който я препраща към трети, за поставяне на диагноза, където се прави 4D ехография на бебето, според която се оказва, че то няма стомах, има шест пръста на ръцете, цялото е в оттоци - а сърцето му - то е отдясно.
Издават на майката направление за прекъсване на бременността, но тя не го прави. Отива на четвърти лекар, за повторна проверка на плода. Той не може да определи проблема и изпраща майката на пети лекар. Този път становището е, че бебето няма да оцелее дори до първата си година и се издава направление, от лекарска комисия, за прекъсване на бременност, след одобрение от същата тази комисия.
Майката на Дарина чака планирания час за прекъсване на бременността, когато обаче решава, че това не е краят. Така поема към лекар номер седем, докато в болницата я чакат за направата на аборта по медицински причини.
Така, след шест консултации на лекари, в три различни града, всички единодушни в решението си, че бебето Дарина трябва да умре, още преди да се роди, Борислава чува за първи път различно мнение – „Бебето е здраво, няма никакви аномалии или наличие на синдроми.”
Силната майка решава да послуша само това мнение и избира да вярва, че бебето ѝ наистина е добре, и шестима доктори са се объркали. Така, няколко месеца по-късно се ражда Дарина. Без синдром на Даун, без шест пръста, с нормален стомах и със сърце – точно там, където трябва да бъде.
Сега, година по-късно, разговаряме с Борислава за силата на майчиното сърце и надеждата, че детето ти е добре.
Първият въпрос е свързан с това защо споделихте историята си и с каква цел?
Дори и сега не бях готова да го споделя, но мои близки смятат, че на подобни истории трябва да се дава гласност, за да може да се предпазят други жени в такива и подобни ситуации и определено са прави! Целта на всичко това е хората да видят, че независимо с какво са диагностицирани, трябва да потърсят второ, трето, че дори и десето мнение! Не трябва да се доверяваме напълно и да вярваме на всяка дума, която ни се казва.
Потърсихте ли някаква отговорност от лекарите, които са объркали диагнозата на детето?
Не съм се срещала отново с лекарите, които ми казаха, че трябва да прекъсна бременността си. Не мисля, че ще отдадат някакво значение на това, че всъщност детето е живо и здраво. Още повече да се почувстват виновни за нещо. За съжаление някои български лекари са с доста голямо самочувствие, заради професията си и подобно нещо не би ги „съборило”.
Как взехте решението да запазите детето, когато сте имала повече становища "против", отколкото "за"?
Решението да запазя бебето беше още като смятаха, че е "недъгаво". Вече бях толкова объркана и несигурна за всичко, което се случваше, че в един момент се примирих с всичко и си казах, че никой не може да ми вземе детето насила. Още повече като е все още вътре в мен. Съобщавайки на лекарите, че съм решила да запазя детето дори и да е със синдром на Даун/Торет или друга аномалия, всички ме гледаха много странно и ми обясняваха, че го правят с единствената цел да не "отглеждаме инвалид", което за мен е абсурдно и непрофесионално казано от "лекар"!
На какво дължите грешните преценки на лекарите?
Всъщност грешни преценки няма, има незнаещи лекари. Те виждат, че има нещо, но понеже не знаят какво е за тях е най-лесно да кажат, че трябва да се прекъсне бременността и за да защитят това си мнение, използват доводи като "ако не се махне, ще умре в теб и ти ще умреш след това". Единствено д-р Чавеева успя да ми даде адекватни отговори на това защо се е получило така - оказа се, че вероятно аз съм имала някакво неразположение/настинка, което се е отразило на бебето, защото въпросната течност се беше абсорбирала в рамките на 10 дни.
Чула ли сте за други истории, подобни на вашата?
Съвсем случайно съм попаднала на няколко подобни истории, но съм ги срещала единствено в групи или форуми за майки като коментар под пост, за мнение за някой лекар. Явно майките не смятат, че е нужно да споделят тези истории или просто не искат да отговарят на въпроси след това. Или може би се радват, че просто всичко е имало успешен край, но всъщност трябва да се споделят, за да помогнат на други майки да не се сблъскват с подобни ситуации..
Какво беше първото нещо, което си помислихте, когато прегърнахте за първи път детето си?
Не бях спокойна дори и след раждането на детето, исках да я прегледат веднага специалисти и да видят дали всичко е наред. Почувствах се спокойна чак като се прибрахме у дома и вече знаех, че никой не може да я вземе!
Какво бихте казали на всички майки, които са преживели подобна на вашата история?
На всички майки или бъдещи такива искам да кажа, че ако имат някакви притеснения винаги трябва да потърсят второ мнение и най-вече да следват инстинкта си! Майчинският инстинкт е много силно нещо и когато нещо не е наред го усещаш вътре в себе си и някак знаеш кое е правилно.
Интервю на Костадин Костов
