Всеки, който познава д-р Хасан Ефраимов, е наясно с активната му гражданска позиция и желанието му да направи света по-добър. Акушерът-гинеколог, практикуващ в Добрич, е автор на седем книги. Подготвя издаването на още няколко. Започнал е с роман - "Метаморфоза". Следва трилогията за Делиормана - "Дервишки караконджул", "Събирачът на болка" и "Шейтаните от тавана на гара Хитрино". "Паралелен свят" е сборник с разкази на съвременна терапия, в "Изпращачът на души" е събрал разкази от ежедневието на лекарите, а "Възкресение" е сборник от сатирични разкази.
"Още от малък знаех, че ще пиша книги", казва докторът. И това не е само защото много обичал да чете. Учителката му по български език със сигурност е забелязала неговата дарба, защото непрекъснато изпращала до различни вестници и списания творби на невръстния тогава Хасан. "Някои бяха публикувани, други – не", спомня си той. Връща се към писането, когато вече е на около 50 години. Тогава почувствал "някаква празнина в себе си". По това време дъщеря му е завършила образованието си и е поела своя път, а той усетил, че е "малко непотребен". И за да запълни тази "празнина", започнал с романа "Метаморфоза". Няма намерение да изоставя основната си професия – медицината. Още повече, че сам разполага с времето си, тъй като има свой кабинет, а не се съобразява с график на болнично отделение. А и знае, че само с писане е трудно да се живее в България.
Започнал романа малко неуверено, но вече е наясно, че "когато човек е твърдоглав, помага". Забелязал е, че много хора имат желание да пишат, но не вярват в себе си.
И като Йовковия Сали Яшар, д-р Ефраимов сякаш е обладан да стори себап. Вероятно това го е тласнало към уникалния проект "Чудната градина". Ръководи го заедно с Мария Методиева – тя се занимава със социалната дейност и проектите, а докторът се е натоварил с работата по оранжерията, подравняването на терена и други "технически дейности". "Чудната градина" е социално предприятие в рамките на фондация "Свети Николай Чудотворец". Дейността му е насочена към младежи от защитени жилища в Добрич. За да финансира идеята на фондацията, докторът-писател инициирал спектакъл с благотворителна цел по "Джанки в Манхатън" с участието на актьора от местния театър Красимир Демиров. Събрани били малко над 600 лв.
Общината им предоставя парцел в Добрич за 10-годишно безвъзмездно ползване. Оказало се обаче, че парцелът е бил превърнат от местните хора в бунище. Наложило се да бъдат изхвърлени тонове боклуци и пръст, за да се превърне мястото наистина в градина. Сега вече д-р Ефраимов търси чернозем, за да застеле терена. Но се оказва, че не може да намери чернозем в Добруджа! А и се изискват големи средства – за багер, който да товари пръстта, камиони, които да я превозят. Нужни са 200 камиона, за да се покрият 4 дка с около 50 см. Но големият проблем е, че няма откъде да бъде изкопана пръстта. Следят се изкопи на големи сгради, но пръстта не трябва да е с камъни, да не е глинеста… И в момента сякаш е "мисия невъзможна", тревожи се докторът. Но е оптимист, че ще се справи.
Парцелът е заграден, но една вечер вандали съборили 28 от коловете. Наскоро отново опитали да откраднат част от оградната мрежа.
В защитените жилища са настанени 30 младежи, а заедно с дневния център към тях достигат стотина. От фондацията считат, че тези младежи имат нужда от нещо повече от оцветяване на играчки, необходимо е да са ангажирани с дейности, които да им помогнат да усвоят елементарни житейски умения. При срещата си с тях докторът установил, че тези млади хора не знаят как се държат инструменти, не различават пералня от сушилня. Никой досега не им е обяснил такива елементарни неща от бита. Когато от фондацията започнали работа с тях, се разбрало, че желанието на младежите е някой да се държи достойно с тях. Защото те не се нуждаят от храна или дрехи, а от човешко отношение и социални контакти. "Нямат търпение да извършват някаква дейност, за да усетят, че са значими", казва д-р Ефраимов. Защото в момента обществото ни е възприело практиката хората с увреждания да бъдат затворени някъде, да не се набиват на очи. А това ги е направило мързеливци. Те сами са в състояние да се грижат за прехраната си, което е и идеята на фондацията. Не е необходимо държавата да гледа на тях като на храненици, а по-скоро да им бъдат осигурени условия, за да могат да работят и да си изкарват хляба.
Плановете на д-р Ефраимов са в градината да бъдат отглеждани зеленчуци, да се засадят овощни дървета. И от идеята да се изгради само една малка оранжерия, в която да са ангажирани млади хора с такива проблеми, проектът се превърнал в национален. В момента това е най-големият социален проект в България, а надеждата на доктора е да привлече съмишленици и да се превърне в работещо предприятие.
"Ние не ползваме и един лев от държавата за нашата дейност", споделя той. До момента са получили едва две дарения по 1000 лв. от частни лица. Веднъж в годината се прави благотворителен бал, а парите се влагат във фондацията. Разчита се основно на участие в национални проекти от неправителствения сектор. Няколко такива проекта са спечелени тази година от "Свети Николай Чудотворец", а бизнес планът на фондацията в сферата на социалната дейност е отличен от УниКредит банк.
Не се осъществило намерението оранжерията да е готова още миналата година. Но затрудненията не отказали никого – на покрива на защитените жилища миналата година са отгледани 8 000 цветя. Лошите атмосферни условия унищожили близо 1800 от тях, но другите са продадени на фермерския пазар в Добрич, а голяма част са изпращани с куриер до хора от цялата страна. И то не защото в тези градове няма такива цвета, а просто защото хората, купувайки цветята, искат да помогнат на тези младежи и да ги насърчат за труда им. Така от цветята на покрива са спечелени около 3 000 лева. Купили си подвижно магазинче – 25 кв. метра.
В момента десетина от младежите получават възнаграждение за труда, който полагат. Назначени са хора по друг проект, който е стажантска програма за обучение. В градината вече има ток, вода, а в четвъртък беше монтирана оранжерията, която е 200 кв. метра. Плановете са през пролетта да бъде монтирана още една такава оранжерия, а крайната цел за следващите няколко години е броят им да достигне пет с обща покрита площ около декар.
"Не просим пари, искаме сами да си ги спечелим" – около тази идея са обединени съмишлениците на "Чудната градина". Възприели са тактиката да предлагат стока, която хората да купуват и така да помагат на нуждаещите се младежи, с които фондацията работи. Освен това кандидатстват по различни проекти за финансиране. Нужни са средства за сондаж, за който трябват около 10 000 лева, тъй като водата е на дълбочина 70 метра. Плановете са и за покупка на малко тракторче с фреза за обработване на земята, както и челен товарач, с чиято помощ да се пренасят тежестите. Освен на фермерския пазар, разсадът ще се продава и в собствено магазинче. Маса и на кооперативния пазар е обещана от кмета на Добрич. Момичета, включени в проекта, ще предлагат стоката. Проблемът е, че те не могат да работят с пари, затова ще се разчита на доброволци, които да им помагат. Тези доброволци могат да са ученици от местните училища или граждани, разполагащи със свободно време и желание. На част от терена се предвижда да бъде изграден градински център, където да се продава продукция на други оранжерии и разсадници, за да се осигурят допълнителни приходи за дейността на фондацията.
Сега основно се произвежда разсад за цветя. Тази година ще са 15 вида пролетни и летни цветя. През есента и зимата в оранжерията ще се отглеждат зелен лук и салати, за да се оползотвори капацитетът на съоръжението. През лятото ще се заложи на различни подправки, които да бъдат реализирани в търговската мрежа на Добрич или на зеленчуковата борса във Варна, ще се предлагат и на ресторанти по Черноморието. Вече са засети босилек и магданоз.
С работата си в "Чудната градина" младежите се промениха много, са наблюденията на д-р Ефраимов. Те с нетърпение чакат да започнат работата и вече казват: Това е нашата градина, нашето магазинче, нашата оранжерия. Удовлетворени са и се увеличава тяхната увереност, че те също могат да постигнат нещо. Изключително съвестно работят.
Ако фондацията спечели проект на социалното министерство за хора с интелектуални затруднения, ще бъдат назначени още около 20 младежи. Броят е по-голям, тъй като тези млади хора са с по-ниска трудоспособност и на практика трима-четирима от тях извършват дейност колкото един здрав човек на тяхната възраст. Затова те ще работят по 4-5 часа, а някои и по два часа. Това ще е съобразено със заболяванията им.
Призивът на д-р Ефраимов: "Гражданите на Добрич да не ни събарят оградите, да се отнасят с уважение към труда на тези младежи, да обяснят на децата си, че това е благотворителен проект. След първия вандалски акт работихме цял ден, за да възстановим това, което бяха направили един или няколко вандали".
